– Европейският съюз е в състояние на турбулентност от 2005 г., когато проектът за Европейска конституция се провали. Оттогава преминахме през икономическа и финансова криза, миграционна криза, Брекзит, пандемия и енергийна криза. Войната в Украйна вероятно е тази опасна посока, на която сме свидетели след Втората световна война. Може ли политиката да е подготвена за всичко това?
- Вижте, да отговоря на въпроса Ви, би било много спекулативно. Обменният курс на лева и транзакционните разходи са елементи, които трябва да се вземат предвид, но има много повече.
- Да, да, да. Разширяването се оказа най-добрият инструмент за поддържане на мира и стабилността. Все още имаме много горещи точки в Европа, които вече са или могат да бъдат източници на бъдещи сериозни конфликти.
- Задавате ми същият въпрос, но по друг начин. И отговорът ми е ясен – за да използвате пълноценно европейската солидарност, трябва да имате стабилна и общоприета програма за реформи.
С Гюнтер Ферхойген разговаря Вяра Деянова.
- Българските политици все още не могат да направят необходимите реформи, за да получат пълните ползи от Фонда за възстановяване от пандемия. Как се чете този знак?
- В тази криза инфлацията в еврозоната беше много по-ниска в сравнение с източно- и централноевропейските икономики като Унгария, Полша, България и Румъния. Каква е основната причина според вас?
- Инфлацията в еврозоната се понижи повече от очакваното през последния месец. Но потребителските цени остават високи навсякъде. Защо цените не следват темпа на спад на инфлацията?
- Как би изглеждал европейският подход към Китай според вас?
- Как гледате на напрегнатите отношения между България и Република Северна Македония?
- Какво е мястото на България на новата газова карта на Европа?
- Като свидетел на политическата нестабилност в България в момента, смятате ли, че страната ще може да се присъедини към клуба на 1 януари 2025 г.?
- Това означава ли, че ако България беше част от еврозоната, икономическата ситуация щеше да е различна?
- Трябва ли ЕС да продължи с разширяването си?
И тук въпросът е дали политиците са добри в това или не. Моят отговор за Европейския съюз е – можехме да се справим по-добре.
Днес отново Гюнтер Ферхойген е свързан България, след като в края на 2022 година стана председател на Международния консултативен съвет на „Главболгарстрой Холдинг“.
Дни преди да пристигне в София за дискусия организирана от Американската търговска камара в България и “Главболгарстрой”, той даде ексклузивно интервю за Built.bg.
Имам съмнения дали подготовката в правилния смисъл на думата изобщо е възможна. Вижте, да правиш политика по дефиниция означава да имаш реакция на дадена криза.
- България вече е важен център за разпределение на газ в Югоизточна Европа. Страната в момента създава нови и по-големи капацитети за съхранение на газ. Когато този проект стартира преди няколко месеца, инвеститорите ясно дадоха да се разбере, че искат да открият нови възможности за България да се превърне в незаменим регионален играч за стабилността на енергийните доставки.
- Въпросът, който задавате, е съществен за всички страни от ЕС и моят отговор винаги ще бъде един и същ: все още не сме достатъчно подготвени. За да успеем, добрата бизнес среда и силният предприемачески дух са предпоставки, за България държава, която е благоприятна за бизнес. Моето предложение е бъдещото законодателство в България да е посветено на това бюрокрацията да бъде намалена, както и административните тежести.
- Обичайното схващане, е че инфлацията зависи и от икономическия цикъл, от нивото на националната производителност и структурите на износа и вноса. Ето защо, напоследък сме свидетели на много различни нива на инфлация в ЕС. През март 2023 г. средният процент на инфлация в еврозоната е 6,9%, но в Естония, страна от еврозоната, процентът е около 15,6%, докато в България, страна извън еврозоната, е около 12%. Следователно, запазвам преценката си, докато не видя подробен експертен анализ, който, ако не греша, все още не е налице.
- От само себе си се разбира, че дълъг период на правителства без мнозинство в парламента не е най-доброто условие за политически и икономически реформи. Европейските партньори на България са загрижени и желаят да се намери трайно решение. Това, от което се нуждае България, е европейско и реформаторско правителство, което да управлява ефективно целия процес. В крайна сметка – само резултатите имат значение. Постигането на целевата дата – 2025 г. изисква бързина, решителност и политическа смелост.
- Според мен предстои труден период, тъй като никоя страна в ЕС, а Германия е отличен пример за това, не може да се ориентира в новата среда без проблеми и жертви. Беше политическо решение да се откажем от руския газ и в резултат на това ще трябва да ускорим производството на алтернативна енергия и също така да направим така, че да не заменяме старите зависимости с нови.
- Съгласен съм с казаното от френския президент след посещението му в Китай. Ние трябва внимателно да преценим в ЕС какво е в наш най-добър интерес, като от една страна сме силен съюзник на САЩ, а от друга страна търсим и собственото си политическо и икономическо бъдеще. Отношенията и мястото на световната карта на Евросъюза като цяло са фокуса, който не бива да изпускаме. Следователно нашата политика спрямо Китай трябва да се базира на твърдите интереси на ЕС. Според мен инвестиционният договор между ЕС и Китай беше договорен по много разумен път, но съм напълно наясно с различните гледни точки в ЕС.
- Това не са единствените напрегнати отношения, които имаме на Европейския континент. Въпреки че съм загрижен, аз също съм убеден, че надделява усещането, че не бива да позволяваме минали конфликти да диктуват бъдещето ни. Наясно съм, че това е много труден процес, но е и единственият начин европейците да се научим как да живеем заедно в мир. Убеден съм, че присъединяването на Северна Македония към ЕС ще бъде стабилизиращо за целия регион и не трябва да се отлага допълнително. България би могла да играе много положителна роля в задвижването на този процес и ползата за страната Ви би ще бъде сериозна.
- Трябва да погледнем корените на инфлацията. От една страна имаше твърде много пари, а от друга – цялостно поскъпване на няколко суровини, включително енергийни стоки и храни. И така – получаваме много лоша комбинация и както виждаме от няколко месеца насам, Европейската централна банка промени своята парична политика. Времето на „евтините пари“ изглежда свърши, но дали това е “магическият куршум”, предстои да видим. Най – малкото, защото се страхувам, че нивото на цените на енергията и на храните ще остане високо в обозримо бъдеще.
- В момента сте председател на Консултативния съвет на една от най-големите холдингови групи в България – Главболгарстрой. Бихте ли коментирали вижданията си за бизнес климата в България и позиционирането на българските компании на ниво ЕС. Достатъчно амбициозни ли са нашите компании, за да постигнат съответните цели на Зелената сделка на ЕС?
- Г-н Ферхойген, благодаря ви за отделеното време. Днешното състояние на европейските страни до голяма степен е свързано с икономическата ситуация, високата инфлация и несигурността, основно заради войната в Украйна. Подготвена ли беше Европа за такъв бурен период?
- Стремително покачващите се цени на енергията бяха основният фактор за турбуленцията в целия континент. Енергийната криза все още крие опасности. Разбира се, газовите хранилища на Европа ще трябва да бъдат заредени отново през 2023 г., този път без какъвто и да е тръбопроводен руски газ. Смятате ли, че Европа е съобразила индустрията си с новата реалност в света?
По време на активната му кариера в Европейската комисия наричаха Гюнтер Ферхойген бащата на източното разширяване на Европейския съюз. Бивш заместник-председател на Европейската комисия по време на първия мандат на Жозе Мануел Барозу. Последователно е заемал и постовете на еврокомисар по разширяването (1999 – 2004 г.) и на европейски комисар по предприемачество и индустрия (2004 – 2010 г.) – ключови периоди от присъединителня процес на България и включването ни в Общността.
Изключително важно е законодателството да се адаптира, за да има адекватни стимули за иновациите и компаниите, които са лидери в областта си. Споменавайки ГБС и моята позиция в компанията, искам да подчертая: Една от причините ми да приема предложението на ГБС беше фактът, че тя е отличен пример за това как една частна компания може да успее да използва възможностите на вътрешния пазар на ЕС. Но безспорна пречка пред българския бизнес е фактът, че страната все още е извън Шенгенското пространство, което е крайно несправедливо.
Настоящата война в Украйна също е много тъжно доказателство на факта, че мирът е сигурен само там, където Европа се обедини. Цялата идея за европейско единство се основава на принципа, че никоя страна в Европа не трябва да бъде изключена. Но имаме много несвършена работа тук. На първо място, трябва да дадем на страните от Западните Балкани пътна карта за преговорите и реалистична целева дата за присъединяване. Напредъкът в региона все още е бавен, но също така институциите на ЕС биха могли да направят повече, за да улеснят и ускорят процеса. Големият въпрос е – Какво да правим с Турция?
Настоящите проблеми, включително инфлацията, пред които сме изправени, са резултат от различни причини. Някои от тях са напълно извън нашия контрол, но на други можем да повлияем, но има и такива, които са резултат от ефекта на бумеранга на политиката на санкции от страна на Европейския съюз.
По отношение на въвеждането на еврото, ситуацията е ясна. Договорите за присъединяване на новите държави-членки от 2004 г. не оставят място за тълкуване. Приемането на еврото е законово задължение, но преди всичко трябва да бъдат изпълнени критериите.
След като дадена държава отговаря напълно на изискванията, започва процесът на оценка и ако всички критерии са изпълнени, страните са добре дошли в клуба. Нека е ясно – Договорът за присъединяване никога не засяга въпроса, дали да се присъедините към еврозоната, а само кога да го направите. България сама решава каква да бъде скоростта на този процес.
Става въпрос за държава, която е дългосрочен кандидат за членство в ЕС. Това разбира се зависи и от вътрешната ситуация в Турция, която пък се влияе от отношението, което ЕС и неговите държави – членки показват спрямо Турция. По стратегически причини е ясно от много години, че се нуждаем от Турция в ЕС. Но да не забравяме, че разширяването трябва да укрепва, а не да отслабва ЕС, и затова съм напълно убеден, че критериите за разширяване трябва да бъдат изпълнени във всеки един случай.
Тази посока следва Германия в момента. Но задачите не са лесни и, както виждам, няма общо разбиране в рамките на ЕС дали да се прекъснат напълно газовите отношения с Русия или не. Но не трябва да бъдем наивни. Не всеки в ЕС харесва реалността, а реалността е, че се нуждаем от газ, за да развиваме икономиките си, не само за няколко години, а за по-дълъг период от време. Следователно сигурността на доставките на разумни цени остава първостепенното предизвикателство.
)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)