"Това са състояния, които могат силно да въздействат върху живота на хората", обяснява Марк Потенца, професор по психиатрия в Йелския университет. По думите му изучаването на невронните основи на духовните преживявания може да ни помогне да разберем много по-добре тяхната роля в устойчивостта и възстановяването на психичното здраве, включително лечението на различни зависимости.
Източник: exploringyourmind.com
способност да се мисли за абстрактни субекти;
способност за размисъл за себе си;
способност да виждаме света от различни гледни точки;
придобиване на представа за вселената и за нашето собствено място в нея.
Духовна интелигентност
Духовните преживявания и неврологията
Неврологията срещу религията
Определя се от следните принципи:
Потенца допълва, че независимо от същността на духовните преживявания - религиозни или не, усещане за единство с природата или за общност по време на различни събития, те въздействат дълбоко на хората и живота им. Откритието може да помогне при бъдещи изследвания, изучаващи духовните преживявания и въздействието им върху психичното здраве.
Някои автори – като Даниел Големан, Хауърд Гарднър, определят духовността като нужда от достигане до по-дълбоко и чувствително ниво на познание за нашата реалност. Духовният свят е място, на което можем да видим себе си като част от едно цяло. Място, на което можем да се освободим от егото и обсебеността от материални неща.
В книгата си "Неврокултурата, култура, основана на мозъка" физиологът Франсиско Мора твърди, че духовността е много тясно свързана с културата, с различните философски и религиозни практики, които ни помагат да се опознаем по-добре, да се усъвършенстваме и да придобием трансцедентални знания, които могат да бъдат много обогатяващи в определени моменти от живота ни. Духовните практики и преживявания до голяма степен са свързани с естественото ни любопитство, мотивацията ни, необходимостта да направим нещо с емоциите, бушуващи в нас - като страх, безпокойство, стрес, чувство на самота и екзистенциална празнота. Човешките същества не търсят само вътрешно благополучие, умствен мир и емоционално изцеление. Хората търсят и смисъл в един свят, който обикновено предлага много повече въпроси, отколкото отговори.
В мозъка има много структури, които - когато се стимулират, могат да генерират мистични преживявания в ума. Това е факт, за който изследователите говорят настойчиво през последните години, и свързват с промените в мозъка – в темпоралния лоб, в хипокампуса и амигдалата. Някои учени са на мнение, че дори и електрически стимулирани, тези зони могат да предизвикват видения и определени усещания.
В съвременния свят духовните практики процъфтяват, а заедно с това интересът на учените към ползите от тях и вътрешните процеси, които те предизвикват, се задълбочава. Изследователите са категорични, че духовността е път към по-дълбоко чувство за идентичност, пътуване, което помага да открием утеха, мир, мъдрост и да живеем в много по-голямо съзвучие със самите себе си.
Всъщност възприятията ни се променят до такава степен, че невролози, като Андрю Нюберг например, автор на книгата „Принципи на невротеологията“, са доказали, че вследствие на дългогодишните занимания с медитация, мозъците на будистките монаси остаряват много по-бавно, а освен това те се радват на изключителна памет и са силно устойчиви на болка. Така нареченият "духовен мозък" днес е фокусът на множество изследвания. Не става дума за „търсене на Бог“ в мозъка. Нито пък се отнася до възхваляване или критикуване на практиката на всякакъв вид религия или доктрина. Невролозите имат за цел да разберат как духовността влияе на ума и на нашето физическо и емоционално здраве.
Има нещо любопитно в теорията за множествената интелигентност, обявена през 1983 г. от Хауърд Гарднър, професор в Харвардския университет. Според тази теория деветият тип интелигентност е екзистенциалната, която е тясно свързано с концепцията за духовния свят.
Преживяване на нещо, което е отвъд разбирането на петте сетива, ума и интелекта, представлява "духовно преживяване". Най-общо духовното преживяване може да бъде описано като чувство за връзка с нещо много по-голямо от теб. От древни времена човечеството винаги се е стремило да превъзмогне всичко, което смята за ежедневно и обичайно. Нe става дума само за класическата нужда да влезем в контакт с божественото и да измолим от него по-хубаво време, повече късмет или прошка, а за човешката нужда от достигане на „втора реалност“ – реалност, в която да избягаме, да намерим утеха, мир, себереализация и себеопознаване, а защо не и повече мъдрост.
Според философа Франсеск Торалба духовната интелигентност не е религиозно съзнание. Тя по-скоро е инструмент, с който можем да преодолеем собствената си реалност. Отправната точка винаги е собственото самопознание и запазването на останалата част от нашето познание. Разбира се, не е лесно да се развие екзистенциалната интелигентност, за която говори Хауърд Гарднър, защото често е необходимо не само да си осигурим уединение, но и да можем правилно да го използваме – под това се има предвид да оползотворяваме пълноценно усамотението си, четейки подходяща литература, включително философска, медитирайки, слушайки релаксираща музика и изобщо, използвайки всякакви ресурси, които да ни помогнат да бъдем осъзнато в своето "тук и сега".
Неврологията не приема съществуването на свръхестествени същества. Тя се стреми да разбере мотива ни да практикуваме дейности, които създават лекота и благополучие, като йога, медитация, молитва - дейности, които освобождават допамин в тялото, повишават свързаността в префронталния кортекс (частта от мозъка, която отговаря за планиране, организиране, управление на емоциите и контрол) и увеличават нашата церебрална пластичност.
Невролозите наричат тази нужда „егоистична съвест” или „лимбична съвест”. Защото отвъд мистичното ние говорим за набор от емоции и умствени процеси, за които е отговорен мозъкът. Тази идея далеч няма за цел да подценява значението на религията или духовността, а само да изясни, че онази „втора реалност”, към която човечеството се стреми, всъщност се намира в нашия мозък и представлява набор от структури, които - когато се стимулират, генерират определени промени в нашето възприятие, вследствие на което ние усещаме и възприемаме околната среда по различен начин.
През 2018 г. екип от учени от Йейл оповести, че е идентифицирал вероятното местоположение на духовните преживявания в мозъка. Според изследователите активността в теменната кора - частта от мозъка, свързана със съзнанието за себе си и другите, се повтаря при хора, които са имали различни духовни преживявания.
)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)