Проф. Пламен Панайтов пред novini.bg: С политическа игра съдебна реформа не може да бъде проведена

В момента все още и съобразно решението на Конституционния съд действа ВСС в старият му състав. Така че

Освобождаването на Главния прокурор не прилича ли на пиратка, предвид прекомерната фиксация върху неговата фигура? Един бивш студент на проф. Панайотов казва, че това е Аберацио иктус, така ли е наистина? Може ли непопълнения и с изтекъл срок на действие ВСС да освободи Главния прокурор и това няма ли да накърни духа на закона? А може ли да избере нов? Някои органи на съдебната система, освен ВСС, както и други държавни институции са с непопълнени състави, което практически ги осакатява. Това как се отразява на работата им и кой ще носи отговорност затова? Има ли обяснение защо в Украйна например, където правораздавателната система е на същите основи, може да бъде заловен и даден на съд върховен съдия, заловен с подкуп, а тук за близо 30 години нямаме случай на разкрита и наказана корупция в управлението? Разговарям с проф. Пламен Панайотов. Той е професор по наказателно право в Юридическия факултет на Софийския университет. Проф. Панайотов беше наш политик от НДСВ, и вицепремиер в правителството на Сакскобургготски, а по-късно влезе в състава на "Българска нова демокрация". Основните му научни интереси и публикации са в областта на наказателното право, наказателното право на Европейския съюз и международното наказателно право.

Аз не мога да се произнасям по причините, които водят до един такъв извод. Професионалният подход предполага човек да знае какви са фактите, дали те могат да бъдат доказани или не и тогава да се произнася. И отново е въпрос на едно или друго виждане. Що се отнася до статистиката, е важно да се съобщи на широката общественост, че извън т.нар.знакови дела, по които с основание има широк обществен интерес, то правораздавателната ни система в наказателната област се отличава сред всички държави в ЕС. 97 процента от наказателните производства, които са стигнали на база обвинителен акт до съдебна фаза, завършват с осъдителни присъди. В нито една друга държава в ЕС не е така. Давам си сметка, че обществото ни очаква да се разкрива корупция по високите етажи на властта. Но всяко дело трябва да се опознае в детайли и тогава да се коментира конкретно защо това или онова дело не е стигнало до обвинителен акт и не е в съда, защо не са събрани необходими доказателства и т.н..

Но това е един от въпросите, който още веднъж показва, че за да има адекватност в провеждането на една нова политика по отношение на съдебната власт, е необходимо парламентът да си свърши работата и в това отношение. Тук не става въпрос само да се изгради състава на един нов ВСС, а и за множество други органи, в които парламентът е длъжен да избере квоти. Всичко това за функционирането на държавата е много важно. Това още веднъж показва, че е крайно необходимо да се стигне до сформирането на едно управляващо мнозинство с ясни приоритети, цели и хоризонт, за да може българското общество най-сетне след изтеклите 2,6 години да знае какво го чака. Без ясен хоризонт не може да се провежда политиката на държавата от която и да е институция, в т.ч. и в органите на съдебната власт. Според нашата Конституция не случайно ВСС е орган, в който има представителство и трите власти - съдебната, парламентарната, а често се забравя, че министъра на правосъдието, без значение дали е в редовен или служебен кабинет, председателства ВСС. Идеята на конституционния законодател е да се даде възможност трите власти да се срещнат в този орган. Да, министърът на правосъдието няма право на глас в съвета, но от него в голяма степен зависи дневния ред, по който да се заседава ВСС. Фактът, че този орган е с изтекъл мандат, Инспекторатът също е в това положение, и поставя много въпроси.
Ако въобще се стигне до освобождаването на Главния прокурор, трябва да определи кой временно ще изпълнява тези функции и едва тогава на общи основания ще се задейства нова процедура.

Колкото до съпоставката ви с Украйна, във въпроса ви ли проличава нагласата на обществото, което изпитва висока степен на недоверие към дейността на органите на съдебната власт.

Самата база на твърденията на участниците в спора, на политиците, на коментаторите, ние не можем да правим заключения, които да тежат с професионализъм. Още по-малко е редно да занимаваме обществото с тях. Едно производство предполага да се провежда по закон. А той предвижда определени срокове, компетентни органи, които съответно изграждат дадени версии, събират доказателства по тях и ако се придържат към закона и го спазват, трябва да представят доказателствата. Това е сериозният подход. Другото е част от политическата игра. С политическа игра съдебна реформа не може да бъде проведена. Днес в парламента отново обсъждат в ресорната комисия промени в Закона за съдебната власт и в НПК, свързани с т.нар."механизъм за разследване на Главния прокурор. Да допуснем, че без да има съставено управляващо мнозинство, без излъчено редовно правителство, тези промени бъдат приети. Ако обаче след два-три месеца отново ще имаме извънредни парламентарни избори, как мислите - така направените на парче промени, без ясна визия за цялостна съдебна реформа, защото време за такова нещо няма, дали ще издържат на времето! Или това ще е нещо мимолетно пак да обслужи политически цели, свързани с настоящето. На България такъв тип промени не са необходими.