Какво трябва да направи НАТО, за да защити Украйна в дългосрочен план?

Докато руските войски окупират 17 процента от територията на Украйна, е рано да се говори за детайлни планове за присъединяването ѝ към НАТО, обобщава „Вашингтон пост“.

Друго нещо, което може да направи Алиансът, е да подобри координацията си с Украйна и да увеличи помощта за Киев.

Подобен проект би бил скъп, но вероятно по-малко скъп от това на Украйна да бъде оказвана помощ всеки път, когато евентуално би станало отново обект на руска агресия.

САЩ и техните европейски съюзници обещаха около 150 милиарда долара на Украйна под формата на военна и друг вид помощ, откакто Владимир Путин започна своята безмилостна война преди 15 месеца, пише в. „Вашингтон пост“.

В седмиците преди годишната среща на НАТО служителите в централата на Алианса в Брюксел са заети с това да изработят мерки, с които да засилят връзките на Киев с НАТО, а също и дългосрочен план за предотвратяване на по-нататъшни прояви на агресия от страна на Русия.

Впечатляващият размер на помощта и единната реакция на Запада изиграха ключова роля за способността на Киев да се отбранява, но и повдигнаха един сериозен дългосрочен въпрос: Как Западът ще съумее и занапред да защитава Украйна от руската агресия, която може да продължи и след сегашната война и евентуалното ѝ прекратяване?

Въпреки това във Вашингтон и в европейските столици осъзнават, че Путин започна тази война най-вече, за да попречи на Украйна да се интегрира в западните структури. По тази причина е разбираемо, че не се отнасят охотно към идеята да се откажат от обещанието си за приемане на Украйна в НАТО.

Има много неща, които НАТО и страните ѝ членки могат да направят, за да приближат Украйна до себе си и без тя да става пълноправен член на Алианса. Една от възможните стратегии е Украйна да бъде въоръжена дотолкова, че Русия да не си помисля за бъдеща атака. Подобен подход, прилаган спрямо сигурността на Израел, допринесе за това враговете на еврейската държава до голяма степен да се въздържат от сериозни нападения срещу нея през последните 50 години, отбелязва американското издание.

Отговорът на Украйна е директен, но засега нереалистичен – тя иска пълноправно членство в НАТО, което би ѝ дало гаранция, че ако бъде нападната, останалите 31 страни от Алианса, включително и САЩ, ще ѝ дойдат на помощ. Всъщност на Украйна бе обещано евентуално членство в НАТО още през 2008 г., по времето на Джордж Буш-младши.

Тази логика е валидна, докато войната още не е приключила. Приемането на Украйна в НАТО, докато Русия контролира големи части от територията ѝ, би могло да доведе до война между Алианса и Русия, която разполага с най-големия ядрен арсенал в света, изтъква „Вашингтон пост“.

Тези стъпки едва ли ще бъдат достатъчни за президента Володимир Зеленски и за мнозина от неговите съотечественици. Представители на Украйна и на други страни са прави да казват, че следвоенното възстановяване на Украйна едва ли ще бъде успешно, ако Западът на даде сериозни гаранции за украинската сигурност, тъй като американските и европейските компании едва ли биха инвестирали в нова инфраструктура, която може да стане обект на руски атаки, пише БТА.

Това обещание бе давано отново и отново, включително и от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг по време на визита в Киев миналия месец. Някои страни от Алианса, особено в Източна Европа, настояват НАТО да предприеме конкретни действия по изпълнение на обещанието на годишната си среща през юли. Някои ключови членове на Алианса обаче, сред които и Съединените щати, блокират стъпките по приемане на график за приемане на Украйна в НАТО и други действия, които биха внесли някаква яснота в евентуалния присъединителен процес.