Астрономите все още си задават въпроси за явлението. Възможно е да става дума за свръхнова - експлозия на масивна звезда в края на живота й, но яркостта в случая е десет пъти по-голяма от очакваната.
Все още обаче никой не е открил галактика в близост до наблюдаваното събитие. "Това е истинска загадка", казва Филип Уайзман.
Друга възможност е събитие на приливно разрушение, при което звездата се разкъсва от притегателните сили на черна дупка, до която се е приближила твърде много. Експлозията AT2021lwx обаче е три по-ярка, за да потвърди подобен сценарий.
Експлозията е над 10 пъти по-ярка от всички известни свръхнови и три пъти по-ярка от най-яркото събитие на приливно разрушение, при което звезда попада в свръхмасивна черна дупка.
За учените остава задачата да претърсят небето и базите данни с небесни наблюдения за подобни събития, които биха помогнали за изясняването на експлозията, допълва БТА.
Измерената яркост няма известен еквивалент освен тази на квазарите - галактики, приютяващи в сърцето си свръхмасивна черна дупка, която се "тъпче" с материя, излъчвайки феноменално количество светлина.
Проблемът е, че се предполага, че свръхмасивните черни дупки се намират в центъра на галактиките, както и че тази в случая на AT2021lwx се очаква да бъде с размерите на нашата галактика Млечен път.
Прякото наблюдение на явлението променя нещата. Анализът на светлината позволява да се установи, че са били необходими осем милиарда години, за да достигне тя до телескопа.
Светлината от квазарите обаче е трепкаща, докато в този случай тя внезапно е станала по-ярка преди три години. "Никога не сме наблюдавали подобно нещо. То сякаш се появи от нищото", казва ученият.
Според настоящото изследване експлозията е станала на разстояние почти осем милиарда светлинни години, когато Вселената е била на около шест милиарда години.
Тъй като принципът на науката е, че "никога няма сигурност", екипът работи върху нови симулации, използвайки данните, за да провери "безспорната достоверност" на своята теория.
Учените казват, че макар да разполагат с обяснение за причината за явлението, са необходими допълнителни изследвания за изясняване на въпроса.
Екипът на Уайзман има идея, описана в проучването. Теорията на изследователите е, че гигантски облак от газ с размерите на 5000 слънца е в процес на поглъщане от свръхмасивна черна дупка.
Експлозията, известна като AT2021lwx, не е най-ярката в историята. Титлата принадлежи на гама-изригването GRB221009A - колосален изблик на енергия при колапс на звезда, засечено през октомври 2022 г. и смятано за "най-яркото на всички времена".
Астрономи оповестиха откриването на "най-голямата" космическа експлозия, наблюдавана някога - кълбо от енергия, 100 пъти по-голямо от нашата Слънчева система, възпламенило се внезапно преди три години, съобщават Франс прес и Пи Ей мидиа/ДПА, позовавайки се на публикация в месечното издание на Кралското астрономическо дружество.
По думите на Уайзман експлозията AT2021lwx е плод на "случайно откритие". "Попаднахме на този обект случайно, тъй като той беше маркиран от нашия алгоритъм за търсене, когато търсехме вид свръхнова. Повечето свръхнови и събития на приливно разрушение продължават само няколко месеца, преди да изчезнат. Нещо, което е било ярко в продължение на две и повече години, веднага се откроява като много необичайно", казва ученият.
С нови съоръжения, които ще бъдат пуснати в експлоатация през следващите няколко години, изследователите се надяват да открият повече събития като експлозията AT2021lwx и да научат повече за тях. "Може да се окаже, че тези събития, макар и изключително редки, са толкова енергични, че са ключови процеси за това как центровете на галактиките се променят с течение на времето", казва Уайзман.
Според водещия автор на изследването Филип Уайзман, астрофизик от университета на Саутхамптън, Великобритания, експлозията, може да се определи като "най-голямата", тъй като за три години е освободила неимоверно повече енергия от гама-изригването.
Експлозията е засечена автоматично през 2020 г. от американската обсерватория "Zwicky Transient Facility" в Калифорния. Според Уайзман обаче засичането й остава неизползвано в базата данни на обсерваторията, преди учените да го забележат на следващата година.
)