"Галъп": Българите оценяват по-скоро песимистично ситуацията днес

В България изследването е финансирано и проведено от „Галъп интернешънъл болкан“ за световната Асоциация „Галъп интернешънъл“.

Общо 58 045 души са интервюирани в глобален мащаб. Във всяка държава през периода август-октомври 2022 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн.

Световната асоциация “Галъп интернешънъл“ (GIA) е водеща асоциация в пазарните изследвания и проучванията на общественото мнение.

Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%.

36% от запитаните у нас смятат, че за следващите 25 години политическите свободи у нас ще се увеличават, 31% смятат, че ще останат същите, а 14% очакват влошаване на политическите свободи у нас в бъдеще.

За Галъп интернешънъл

Размер на извадката и метод на регистрация:

Българите оценяват по-скоро песимистично ситуацията днес – но без да се отклоняват силно от регистрираните средни стойности за света и за нашият регион – и не губят надежда за по-добро бъдеще.

Къде сме ние?

На въпроса за политическите свободи във вашата страна днес, в световен мащаб 42% смятат, че политическите свободи са достатъчни, а 50%, че са недостатъчни. Налице е разлика -8 пункта между положителните и отрицателните мнения.

Жените (26% „достатъчни са“, 66% „не са достатъчни“) отново изглеждат по-уязвими от мъжете (33% „достатъчни са“, 62% „не са достатъчни“). Икономиките и хората с ниски доходи очаквано са по-песимистично настроени.

Най-младите и най-богатите хора – без изненада – са най-оптимистични. Най-богатите – това обикновено означава и най-старите – нации са най-песимистичните.

„Колкото по-млад, толкова по-оптимистичен”, изглежда е моделът. Което обикновено означава „без достатъчно пари, все още учещ и по-скоро с надежда“. А по-младите хора не са толкова много в най-богатите страни – обикновено християнски или атеистични – така че такива страни не са сред най-оптимистичните. Да имаш повече за губене очевидно понякога е проблем за някои страни. Но показатели като този показват също, че когато става въпрос за лични доходи, най-богатите хора все още са тези с очакваните по-добри лични перспективи. За разлика от най-богатите държави.

От 75 години членовете на Световната асоциация “Галъп интернешънъл“ са доказали своите експертни умения за провеждане на международни изследвания при осигурено най-високо качество. Нашите повече от 100 членове и партньори са водещи национални институти с дълбоко познаване на местните изследователски методи и техники, статистически източници, бит и културни различия на всяка страна, и са внимателно подбрани от Борда на асоциацията. За всяка държава има само една агенция членка. Членовете работят съвместно всекидневно, за да споделят знания, нови изследователски техники и инструменти за осигуряването на най-подходящите решения за международни изследователски проекти, както и за обслужването на своите клиенти по най-добрия възможен начин.

Това е картината от проучване, проведено за 75-годишния юбилей на Световната асоциация „Галъп интернешънъл“ (GIA), обхващащо около две трети от световното население (и повече от 90% от онези страни, в които свободно се провеждат и публикуват изследвания на общественото мнение).

37 на сто от запитаните у нас, смятат, че политическите свободи в държавата ни днес са достатъчни, а точно половината от респондентите, участвали в проучването у нас, са на мнение, че политическите свободи не са достатъчни. Останалите не могат да преценят.

Всеки втори гражданин на света, смята, че политическите свободи днес в държавата, в която живее, всъщност са недостатъчни, докато все пак поне двама от петима смятат, че са достатъчни. Недоволството е още по-голямо по отношение на икономическите условия – близо две трети смятат, че днешните икономически възможности в страната им са недостатъчни. По-малко от една трета смятат, че са достатъчни.

Икономическите възможности ще се увеличат през следващите 25 години според 45% от запитаните у нас, 22% смятат, че ще останат същите или почти същите, а 18% очакват намаляване на икономическите възможности в страната ни през следващия четвърт век. Останалите не могат да преценят.

Индексът, който съчетава както положителните, така и отрицателните отговори относно свободата и икономическите възможности за настоящето и бъдещето, показва, че страните с по-висок стандарт на живот са – очаквано – по-оптимистично настроени за своите икономически и политически перспективи в днешно време от тези с по-нисък стандарт на живот (не без изключения, разбира се). Челната петица включва Швеция (дял на отговорите „достатъчни са“ за политически свободи днес + дял на отговорите „достатъчни са“ за икономически възможности днес = 135), Швейцария (132), ОАЕ (129), Индия (114) и Германия ( 113). По-бедните страни са и в най-голяма степен песимисти днес – Нигерия (177), Либия и Перу (172), Босна и Херцеговина (169), Еквадор (161) и Северна Македония (158).

Кънчо Стойчев, президент на GIA:„Политическите свободи се влошават, а икономическите възможности не са достатъчни – това е общото усещане в света в наши дни, въпреки различията между страни и региони. В сравнение с предишни проучвания регистрирахме повишена тревожност. Глобален отговор вече не е възможен. Така че ще наблюдаваме много регионални отговори и повече опити за решаване на проблемите страна по страна, защото очакванията за по-добро глобално бъдеще са заменени от очаквания за по-добър локален живот”.

На въпрос за икономическите възможности в тяхната страна днес, 29% в световен мащаб смятат, че възможностите са достатъчни. 64% смятат, че те са недостатъчни. Най-много негативни оценки има в Босна и Херцеговина (6% „достатъчни са“, 92% „не са достатъчни“, образувайки отрицателна разлика от -86 пункта), Аржентина (-84 пункта), Перу (7% „достатъчни са“, 90% „ не са достатъчни“), Нигерия (-82 пункта), Северна Македония (-80 пункта) и Грузия (9% „достатъчни са“, 88% „не са достатъчни“).

Обществото у нас е склонно да гледа с малко повече скептицизъм към политическото и икономическото състояние на страната. Динамиката на последните няколко години за България, а и за региона ни, донесе остра политическа нестабилност и икономически предизвикателства, на фона на които традиционният за българите скептицизъм дори не се проявява в отговорите на респондентите у нас в най-острата си форма.

Оценките за икономическите възможности в страната ни обаче са по-мрачни – 14% от запитаните българи смятат, че икономическите възможности в страната ни днес са достатъчни, а 76% са на обратното мнение. Останалите не могат да посочат отговор.

Очакванията за бъдещето изглеждат по-оптимистични от оценките за настоящето по отношение на свободата. 45% от хората по света вярват, че техните политически свободи ще се увеличат през следващите четвърт век. 19% смятат, че политическите им права ще намалеят, а 27% смятат, че ще останат същите.

Хората по света са по-скоро оптимисти за икономическите възможности след 25 години. 48% смятат, че икономическите възможности ще се увеличат след 25 години. 23% смятат, че ще намалеят, а 21% смятат, че ще останат същите. Останалите не могат да отговорят. Най-оптимистичните страни са извън Северна Америка и ЕС. Виетнам (97% очакват, че „ще се увеличат“, 2% – че „ще намалеят“ или +95 пункта), Кот д‘Ивоар (81% „ще се увеличат“, 3% „ще намалеят“), Косово и Нигерия (и двете: +73 пункта) и Индонезия (77% „ще се увеличат“; 10% „ще намалеят“).

Държавите с ограничени политически свободи според техните граждани изглежда са Нигерия (13% „достатъчни са“, но 86% „не са достатъчни“, образувайки отрицателен разлика от -73 пункта), Перу и Либия (равни разлики, но различни дялове: -69 пункта), Еквадор (-62 пункта), Босна и Херцеговина (-59 пункта) и Сиера Леоне (-50 пункта).

Държавите, които са по-песимистично настроени днес, са оптимисти за бъдещето, с някои изключения. Виетнам (183), Нигерия (162), Кот д‘Ивоар (153), Сиера Леоне (153) и Индонезия (151) водят класацията в очакването на по-добри икономически и политически възможности. Страните от ЕС имат най-ниски очаквания. Северна Македония (82), Гърция (75), Еквадор (74), Чехия (68) и Ирак (68) са водещи страни по песимизъм за бъдещето.

Жените (39% „достатъчни са“, 51% „не са достатъчни“), по-младите респонденти и обществените слоеве с по-ниски доходи и по-ниско образование, както и по-бедните страни са по-склонни да вярват, че техните политически свободи са недостатъчни – както може да се очаква. Обратното – по-високите възрастови групи, по-образованите и тези с по-високи доходи са по-скоро удовлетворени.

Личният и националният доход, възрастта и образованието са ключови фактори, които по комплексен начин влияят на нагласите. Полът, политическата стабилност, религиозните предпочитания и местните традиции очевидно играят важна роля. Разбира се, въпросът за свободата е доста деликатен и понякога наличието на достатъчно свобода се декларира най-вече там, където тя най-много липсва. А масовото съзнание обикновено реагира по-скоро автоматично на всички видове въпроси, свързани с властта – като често изразява отношение по-скоро към самата нея, а не толкова към конкретната тема на въпроса.

Нагласите у нас са близки до регистрираните средно за света и отново по-положителни от регистрираните средно за ЕС. И в този случай от значение е отправната точка за сравнение – респондентите у нас сравняват икономическите си възможности с тези на хората в най-развитие европейски държави. Негативната оценка днес дава по-широки основания за надежди за икономиката в бъдеще. Не страхът, че имаш повече за губене, а надеждата, че ще имаш възможност да спечелиш в бъдеще, изглежда е това, което определя отговорите у нас, за разлика от повечето европейски държави. Близки до нашите са нагласите в Румъния, Испания, Сърбия, Словения и др.

Най-оптимистичните региони са Субсахарска Африка (72% „ще се увеличат“, 13% „ще намалеят“ или +59 пункта), Южна Азия (+50 пункта), Източна Азия и Океания (+39 пункта), Латинска Америка +37 пункта. Следват ги европейските държави извън ЕС (+33 пункта). Най-скептични са в ЕС (+8 пункта), Западна Азия (46% „ще се увеличат“, 29% „ще намалеят“) и Северна Америка (+16 пункта).

Най-оптимистичните страни в това отношение са Виетнам (86% очакват, че „ще се увеличават“, а 3% очакват, че „ще намалеят“ политическите свободи), Нигерия (80% „ще се увеличат“, 12% „ще намалеят“), Сиера Леоне и Индонезия (77% „ще се увеличат“, 12% „ще намалеят“; 74% „ще се увеличат“; 9% „ще намалеят“ – равни разлики, въпреки различни дялове), Косово (68% „ще се увеличат“, 4% „ще намалеят“) и Кот д‘Ивоар (+62 пункта).

Най-положителни са оценките в Европа – Швеция (74% „достатъчни са“, 17% „не са достатъчни“ или +57 пункта), Португалия (74% „достатъчни са“, 23% „не са недостатъчни“) и Швейцария (69% „достатъчни са“, 23% „не са достатъчни“ или +46 пункта). Изключение правят Обединените арабски емирства (75% „достатъчни са“, 22% „не са достатъчни“ или +53 пункта).

Някои от регионите, които днес показват най-негативни нагласи, всъщност са сред тези с повече надежда за утрешния ден. Развиващи се региони като Субсахарска Африка и Южна Азия (68% „ще се увеличат“, 16% „ще намалеят“; 62% „ще се увеличат“, 10% „ще намалеят“ или +52 пункта – равни разлики, въпреки различни дялове) и Източна Азия и Океания (56% „ще се увеличат“, 13% „ще намалеят“) са най-оптимистично настроени за своите политически свободи след 25 години. Следва ги регионът на Близкия изток и Северна Африка (+27 пункта) и Латинска Америка (+24 пункта). Най-скептични пък са развитите региони като Северна Америка (37% „ще се увеличат, 29% „ще намалеят“) и ЕС (+8 пункта).

Отговорите отразяват по-скоро оценката на българите за състоянието на икономиката и жизнения стандарт в страната в момента и поставят страната ни по-скоро в долния край на класацията. Близки до нас са регистрираните нагласи в Япония, Испания, Португалия, а от географски по-близките държави сходни на нашите (и дори по-песимистични) са нагласите в Гърция, Хърватия и Северна Македония.

Отговорите показват умерен оптимизъм, а страната ни се нарежда до държави като САЩ, Канада, Хърватия и Русия. Регистрираните у нас нагласи са близки и дори по-оптимистични от регистрираното средно за ЕС. От значение, разбира се, е и ниската самооценка за настоящето. Т.е. очакванията за бъдещето са по-големи, защото има повече да се наваксва.

Очакванията за бъдещето изглеждат по-положителни. 45% очакват, че след 25 години политическите свободи в държавата, в която живеят, ще се увеличат (силно или поне в някаква степен). 19% очакват те да намалеят (да намалеят в известна степен или дори силно). 27% очакват политическите свободи да останат същите. Икономическите очаквания са още по-добри – половината от населението на света очаква, че икономическите възможности в страната им ще се увеличат в рамките на 25 години, а 23% са песимисти. Около една пета от анкетираните очакват възможностите в икономиката да останат същите след четвърт век.

Положителните нагласи доминират в региони като Южна Азия (+18 пункта), ЕС (+14 пункта) и Северна Америка (49% „достатъчни са“, 39% „не са достатъчни“ или +10 пункта), докато негативните нагласи преобладават в Латинска Америка (27% „достатъчни са“, 67% „не са достатъчни“ или -40 пункта), Субсахарска Африка (-39 пункта) и Афганистан (29% „достатъчни са“, 67% „не са достатъчни“).

Сравнението между регионите разкрива, че само в Северна Америка хората имат леко положително отношение (46% „достатъчни са“, 44% „не са достатъчни“ или +2 пункта). Субсахарска Африка (-62 пункта) и Латинска Америка (-61 пункта) са най-песимистични. Те са последвани от Западна Азия (-58 пункта), Близкия изток и Северна Африка (25% „достатъчни са“, 72% „не са достатъчни“), европейските държави извън ЕС (-46 пункта), Източна Азия и Океания (-25 пункта), ЕС (- 21 пункта) и Южна Азия (-5 пункта).

Страната ни е по-скоро в средата на световната класация според оценките на обществото ни за политическите свободи, а отговорите на българите не се различават силно от регистрираните средно за ЕС. Все пак респондентите у нас изразяват много по-близки нагласи до тези на респондентите от източните държави от Съюза отколкото до тези от западните. Европейските държави извън ЕС също декларират сходни (но малко по-песимистични) нагласи в сравнение с тези у нас.