“Предишни изследвания са свързвали преминаването към и от лятно часово време с по-висока честота на злополуки, както и с повишен риск от инсулт и инфаркт”, казва авторът на изследването д-р Рон Постума, невролог и изследовател в университета “Макгил” в Монреал. “Необходими са обаче бъдещи проучвания, които да проследяват отделните индивиди във времето, включително хора, живеещи в райони с различно излагане на светлина и сезонни промени”, добавя той.
Смяната на часовниците всяка пролет и есен е предизвикателство, но ново проучване разкрива, че само една от тези промени има тенденция да увеличава нарушенията на съня, съобщава БТА.
В проучването са включени само хора на средна възраст и по-възрастни, така че резултатите може да не се отнасят за по-млади хора, обясняват изследователите.
Изненадващо, това не се наблюдава при преминаването обратно към лятно часово време през пролетта.
Когато изследователите сравняват отговорите на хората, анкетирани седмица преди и седмица след пролетното преминаване към лятно часово време, те не откриват разлика в проблемите със съня.
При анкетираните една седмица след това рискът от неудовлетвореност от съня е с 34 % по-висок. Около 28% заявяват, че са недоволни от съня си, в сравнение с 23% от анкетираните една седмица преди това.
При тези, които са попълнили въпросника след промяната на времето, рискът от проблеми със заспиването, както и от прекомерна сънливост в будно състояние, е над два пъти по-висок. При тях също така рискът от трудности при заспиването е с 64 % по-висок.
Участниците, попълнили въпросника през лятото, имат най-кратка продължителност на съня - средно 6,76 часа. Хората, попълнили анкетата през зимата, съобщават за средно 6,84 часа сън дневно.
“Колкото и смущаващи да са тези преходи в краткосрочен план, може да има твърде ограничени дългосрочни последици от многократното преминаване от лятно към зимно часово време”, казва д-р Постума.
Изследователите сравняват отговорите на хората, които са попълнили въпросника една седмица преди преминаването към стандартно часово време, с тези, които са го попълнили една седмица след това.
Преминаването от лятно към зимно часово време през есента - когато хората печелят един час през нощта - е свързано с краткотрайно увеличаване на нарушенията на съня, включително трудности при заспиване или задържане на съня.
Д-р Постума отбелязва, че сънят играе съществена роля за поддържане на добро здраве, настроение, познавателни способности, работоспособност и социална активност. „Той се влияе от циркадния ритъм - вътрешния часовник, който регулира процесите в тялото. Добрата новина е, че нарушенията на съня, които наблюдавахме след преминаването към стандартно часово време, бяха кратки и вече не се проявяваха две седмици след смяната”, отбелязва специалистът.
За целите на проучването са анкетирани повече от 30 000 души на възраст от 45 до 85 години. Участниците са попитани за продължителността и удовлетвореността от съня, за способността им да заспиват и да остават заспали, както и за прекомерната сънливост през деня. Въпросите включва: “През последния месец колко често ви отнемаше повече от 30 минути, за да заспите?” Друг въпрос беше: “През последния месец колко често се събуждахте посред нощ или твърде рано сутрин и ви беше трудно да заспите отново?” Приема се, че хората, които отговарят на тези въпроси, че това им се случва три или повече пъти на седмица, имат проблеми със съня.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)