"За празника им пожелавам да са живи и здрави и да са смели, защото на България и трябват смели хора. Аз по принцип издигам българина на пиедестал. Аз си мисля, че ние сме много борбена и смела нация. Мисля, че трябва да бъдем по-добри хора и да имаме вяра един на друг. Както ние си имаме доверие един на друг, така трябва и хората да имат", убеден е той.
Борис допълва, че освен опит в неговата професия е нужна и желязна дисциплина. Защото в небето, подобно на земята, също има закони и правила.
И макар свободата и еуфорията, които небесният хоризонт отваря пред Борис да са изкушаващи, той остава здравостъпил на земята. И пожелава на всички:
Небето над младия пилот обаче невинаги е безоблачно.
По думите му в пилотирането водещото е разумът, защото постоянно се правят сметки. "Ние сме двоен екипаж и аз винаги имам пълно доверие на човека до мен. Общо-взето всеки разчита на другия, работата е разпределена", разкрива той.
Сбъдната мечта носи след себе си голяма отговорност и спомени, които остават за цял живот.
"Миналата година с командира на екипаж трябваше да заминем за Унгария, при което не успяхме да кацнем на летището и трябваше да ходим на резервно летище в Унгария, което беше малко голямо препятствие за нас, но в крайна сметка се справихме. Опитът е много важен – колкото повече опит добиваш, ставаш свидетел на много различни ситуации. Когато започнеш да се справяш в трудните ситуации придобиваш много по-голяма увереност", смята пилотът.
"Моята мечта винаги е била да се рея в облаците. Аз съм бил вдъхновен главно от „Междузвездни войни”, оттам идва голямата любов към летенето. От дете ми е мечта по принцип. В моята рода всичките са военнослужещи – включително баща ми, дядо ми, прадядо ми. Аз исках да стана военен пилот", споделя младши пилот Борис Тодоров от транспортно-десантната ескадрила на базата във „Враждебна” в предаването "Офанзива" по Нова нюз.
Тази година младши-пилотът за първи път участва в ежегодния парад за Деня на храбростта. "Тръпката е много голяма. В интерес на истината, на мен ми е била мечта от дете да участвам на парада на 06.05, така че за мен цялото нещо е голяма емоция. Винаги има малко притеснение, когато се заемаш с нещо ново, но мисля, че еуфорията надделява", отбеляза Тодоров.
"Бих казал, че е един от най-важните аспекти, защото в крайна сметка полетите се изпълняват по правила – дали ще следваме физиката, дали ще следваме правилата за движение във въздушното пространство – без дисциплина просто ще направим катастрофа", разкрива той.
"Нещото, което най-много ми се е запечатало е първият полет, който направих в Долна Митрополия. Беше на кантар, имаше напрежение, но в крайна сметка излетяхме и то беше изключително красиво, беше изключително красив целия полет – летяхме около района и много се радвам, че се случи. Това беше голям адреналин за мен тогава. Първото просто е усещането бавно да се издигаш от земята и все едно се чувстваш освободен, няма ги оковите и ти си във въздуха", заяви Тодоров.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)