"Трябва да се тръгне от газовата инфраструктура, чието разширяване и развитие ще позволи на Италия, благодарение на централната й позиция в Средиземно море, да се превърне в европейски център на газа". Това заяви през ноември по време на изслушване пред екологична комисия от двете камари на парламента министърът на околната среда и енергийната сигурност Джилберто Пикето Фратин.
В стремежа си да постигне енергийна автономност от Русия, Итaлия заложи през последната година на природния газ и даде ход на нов план за доставки от Северна Африка и Близкия изток. Проектът обаче предизвика много критики.
Укрепването на регазификаторите, газопроводите и съоръженията за съхранение ще позволи на Италия да се превърне в централна точка за газа, пристигащ от находища в Африка и Близкия изток и насочен към Европа.
В Равена обаче продължава кампанията срещу новия регазификатор. "За нас е знак за една цялостна енергийна политика", обяснява Джузепе Тадолини, говорител за Равена на координационната мрежа "За климата - без изкопаеми горива". "Естествено отказът от изкопаеми горива ще е постепенен, но трябва да се започне отнякъде. Ако продължаваме да инвестираме, за да развиваме газовата инфраструктура, то ще вървим в противоположната посока", смята той.
В действителност Алжир се е превърнал във водещ доставчик на газ, изпреварвайки Русия. Според данните на компанията за енергийна инфраструктура "Снам"- Snam (произнася се "Знам" на италиански език) през 2021 г. на руския газ са се полагали 40 на сто от общия внос, а на алжирския - почти 30 на сто. Миналата година делът на Русия е паднал до 16 на сто, а тори на алжирския газ е нараснал до 34,3 на сто.
В крайна сметка е очевидно, че печалбата и основната дейност на една въглеводородна компания са свързани с петрола и газа, според италианското издание. "Проблемът възниква, когато националната политика съвпада със стратегията на една компания", според Матео Леонарди.
Друг критичен момент е забавянето на прехода към възобновяеми енергии, въпреки прокламациите. "Има разминаване между насочените към обществеността твърдения, в които "Ени" говори за преход и декарбонизация и фактите - стратегията на компанията е да се извлича повече газ. Това твърди Антонио Трикарико, експерт по енергийни политики и активист от организацията за екологична справедливост "РиКамън" (ReCommon).
За момента това, което се знае е, че има и нови договори със страни производителки на газ в Африка и Средиземноморието в съответствие с разработената от "Ени" стратегия през пролетта на 2022 г., за да отговори на енергийната криза, породена от войната в Украйна. По време на посещенията си в Алжир и Либия Мелони бе придружавана от управляващия договор на "Ени" Клаудио Дескалци.
За тази цел е необходимо да се увеличат и диверсифицират доставките на газ, което ще спомогне и за постигане на независимост от Русия. Джорджа Мелони посети в тази връзка Етиопия на 15 април, а в началото на годината предприе и пътувания до Алжир и Либия.
Зимата бе мека, но не е само това причината. "Спадът на търсенето е структурен, както в гражданския сектор, така и в промишлеността и генерирането на електроенергия", според Леонарди. Това се дължи частично на пестенето на електроенергия от семействата и частично на избора за енергийна ефективност, като е налице съществено подобрение в тази насока при сградите. Например тече процес на замяна на котлите с по-ефективни термопомпени отоплителни системи. В промишлеността потреблението на газ също не се е възстановило от кризата през 2008 г., въпреки че технологиите се подобряват. Пикът на потреблението на газ в Италия е бил регистриран през 2005 г. и оттогава се понижава, както в цяла Европа, поради политически избори за разработване на възобновяеми енергии, така и заради технологии, които залагат на ефективността тоест на потреблението на по-малко електроенергия.
Има ли обаче Италия наистина нужда от нови инфраструктури за газа?, пита италианското издание. Мнозина са убедени в обратното. "Газопроводите и съществуващите регазификатори могат да са достатъчни, за да се гарантира националното потребление, ако са придружени с мерки за развитие на възобновяеми енергии и енергийна ефективност: инвестиции, които се нуждаят от далеч по-малко време за реализация от новите инфраструктури за газ и са вече предвидени за климатични цели и енергийна сигурност". Това отбелязва Матео Леонарди, съосновател и изпълнителен директор на "Еко" (Ecco), независима група за проучвания в областта на енергетиката и климата.
Италианското правителство обаче иска да включи инвестициите за газова инфраструктура в Националния план за възстановяване и развитие и в да ги актуализира в съответствие с европейския план "РиПауър" (RePower). За да стане това обаче, Рим трябва да покаже, че инвестициите са съвместими с климатичните цели. Планът "РиПауър", разработен от ЕК, за да насърчи разграничаването от руския газ и ускори прехода към възобновяеми енергии, изисква от Италия да доведе до 80 на сто капацитета за генериране на електроенергия от възобновяеми източници до 2030 г. (спрямо 35 на сто в момента). По тази причина Рим трябва да ускори инсталирането на вятърни и соларни съоръжения, да развие "енергийни общности" и други подобни цели. Асоциацията на промишленостите в този сектор "Елетричита футура" (Elettricità Futura) поддържа тезата, че това ще доведе до големи ползи и половин милион работни места.
На карта е заложено именно държавното финансиране, обяснява Леонарди. "Газовите компании залагат на финансиране от Плана за възстановяване и "РиПауър" или поне да държавни гаранции за инвестиционен план, който ще ги обвърже още повече с газа през идните години на фона на спад на търсенето, както в Италия, така и в Европа. Според него междувременно "световната картина ще се промени, но не е казано, че новите доставчици ще са толкова стабилни, нито, че Русия ще остане враг завинаги".
Не бива да се забравя и втечнения природен газ, който през 2022 г. е покрил една пета от италианския внос чрез непрестанно движение на кораби цистерни от Катар и САЩ. В перспектива това количество ще нарасне благодарение на новите заводи за втечняване на газ на "Ени" в Мозамбик и Конго.
Още един факт в подкрепа на тази теза: потреблението на газ в Италия се понижава. През 2022 г. страната е потребявала с 10 на сто по-малко от предходната година. Ако се отчита зимния период - между септември 2022 г. и февруари 2022 г. - Италия е използвала с 20 на сто по-малко газ от трите предходни зими. "През март в края на зимата хранилищата са били пълни на 57 на сто, което е своеобразен рекорд", отбелязва Леонарди.
По-голямата част от газa, който Италия внася, вече не постъпва от север (газопроводите от Русия), а от Средиземноморието - чрез газопровода "Трансмед" (Transmed), който свързва Алжир с Мадзара дел Вало в Сицилия, "Грийнстрийм" (Greenstream) от Либия, който "акостира" близо до Джела и Трансадриатическия газопровод ТАП (TAP), пресичащ Северна Гърция, Албания и Адриатическо море, за да пристигне в Пулия.
Подобен кораб пристигна и в пристанищния град Пиомбино в областта Тоскана през март сред множество полемики. Междувременно се строи нов газопровод между Сулмона в район Абруцо и Минербио в провинция Болоня, за да се подсили връзката между южната област Пулия и северната част на Адриатика - проект, който мнозина определят като стратегически, а други като излишен, пише БТА.
През юни в Равена ще "акостира" нещо като плаваща фабрика. Става дума за "газовоз" - тристаметров кораб-цистерна, оборудван с големи резервоари за втечнен природен газ и инсталации, които могат отново да го върнат в газообразно състояние. От техническа гледна точка това е плаващо хранилище за съхранение и регазификация или кораб-регазификатор. Той ще акостира на осем километра от плажовете на Пунта Марина, на подходящ кей и ще е свързан с националната мрежа чрез нов 40-километров тръбопровод (кеят и газопроводът предстои да бъдат построени).
Регазификаторите и газопроводите са част от национална инвестиционна стратегия за укрепване на инфраструктурата за трансформиране на газа в енергия и намеренията на правителството на премиерката Джорджа Мелони да заложи именно на това гориво. Според Националния орган за въглеводороди газът продължава да е незаменим. "Той ще гарантира енергийната сигурност на Италия по време на прехода към възобновяеми източници на електроенергия", пише на сайта на енергийния гигант "Ени" (Eni).
ТАП е последният участък от най-дългия газопровод, тръгващ от Азербайджан, за да трансферира газа, който се извлича от Кавказкия регион и въведен в експлоатация в края на 2020 г. Миналата година по него са транспортирани почти 10 милиарда кубични метра газ за Италия. През ноември миналата година Италия, Албания и Гърция са одобрили план за удвояване на това количество до 2027 г., а Рим сключва споразумения за увеличаване на доставките и със самия Азербайджан. Говори се и за нов газопровод "Ийстмед" (Eastmed), който да транспортира газ от Източното Средиземноморие (находищата между Египет и Израел).
"Вместо това сме свидетели как се залага основно на газа", подчертава Леонарди. Новите структури ще са оперативни след между 5 и 10 години и ще имат активен живот от около 20 години. "Така, докато търсенето на газ ще продължава да се понижава, ние ще сме блокирали държавни и частни средства“.
Тези планове се сблъскват със съпротива от страна на граждански движения, еколози, а в някои случаи и на кметове и общини. Не става дума обаче само за отпор на локално равнище. Мрежа от политически и екологични движения и организации, която оспорва плана в общонационален мащаб, се присъедини към призива за протест на 6 май в Равена, пише италианското издание "Интернационале".
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)