„Добре ще бъде да припомним, че при лунните затъмнения от полусянката на Земята не се наблюдават частични фази и пълна фаза”, каза астрономът. Той уточни, че около момента на максимума част от лунния диск е с понижена яркост – изглежда сякаш е „посивяла“. Освен това в някои случаи, също около момента на максимума, можем да забележим леки оцветявания на лунния диск в различни нюанси, каза той.
На 5 май любителите астрономи ще могат да проследят второто за годината затъмнение и първото лунно от полусянката на Земята.
Явлението ще започне доста по-рано – още в 18:14 ч. българско време на 5 май, когато Луната ще започне да навлиза бавно в земната полусянка, уточни за БТА Маркишки.
„Тъй като на 5 май затъмнената Луна ще бъде съвсем ниско на изток-югоизток в началото на т.нар. граждански полумрак, нужно е да потърсим наблюдателно място с открит хоризонт в тази посока. Желаещите да видят явлението могат да си помогнат с бинокъл, през който биха забелязали по-лесно затъмнената област върху лунния диск”, съветва Маркишки.
За разлика от слънчевите затъмнения, лунните са видими от много по-обширна част от земното кълбо. Затъмнението на 5 май ще се наблюдава от Азия без най-северните ѝ райони, Австралия, от Европа без най-западните ѝ части и без Скандинавския полуостров, от Африка и Антарктика.
Магнитудът на затъмнението ще бъде 0.965, което означава, че по време на максималната фаза Луната ще е навлязла в земната полусянка с почти целия си диаметър. По време на явлението Луната ще бъде в съзвездието Везни, а Слънцето – в Овен, каза физикът.
Максималната фаза на затъмнението ще настъпи в 20:23 ч. – броени минути преди лунния изгрев за София, което означава, че Луната ще изгрее със затъмнен горен ляв край на своя диск. Явлението ще бъде видимо недълго след това, тъй като лунните затъмнения от полусянката са добре забележими за сравнително кратък интервал време около техния максимум – докъм 45 минути, според магнитуда на затъмнението, каза физикът.
То ще може да се наблюдава от България от момента на залеза на Слънцето, който ще бъде близък до изгрева на Луната в 20:29 ч. на 5 май за София, каза за БТА Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН и катедра "Астрономия" при СУ "Св. Климент Охридски". Той е автор на изданието „Гид на любителя астроном” на катедра „Астрономия” на Физически факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, чието пето издание вече е достъпно онлайн за любителите астрономи.
Той посочи, че наблюдателите от Източна България ще имат предимство – за Варна Луната ще изгрее в 20:13 ч. и следователно оттам явлението ще се наблюдава по-дълго време, включително и в момента на максималната фаза в 20:23 ч. Луната ще напусне полусянката на Земята в 22:32 ч.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)