От КНСБ поднесоха венци на мемориала в памет на загиналите работници

Снимки: Булфото

Повече трудови злопoлуки в България през първото тримесечие на годината отчете Националният осигурителен институт.

На 28 април тази година синдикатите по целия свят насочват вниманието към риска, който крие работата с токсични химикали, както и дългите часове на стрес и преумора на работното място.

„През последните години колкото и да се опитват предприятията в България да подобряват условията на труд, те масово остават недостатъчно адекватни към разпоредбите и законовите изисквания за предоставяне на безопасни условия.Все още има много структури и учреждения, където хората работят с лошо осветление, шум, различни замърсявания, в недобри ергономични условия, не добро оборудване за работа, което с натрупване се отразява на здравето. И като добавим и полагането на извънреден труд, поради различни причини и най-вече липсата на кадри, хората стават все по-заети и по-заети. Работата в лоши условия неминуемо се отразява на физическото и психическото им здраве, а също така и на отношенията в семейството", посочи Капитанов.

Инцидентите са се увеличили с 6,5% в сравнение със същия период на м.г. През цялата 2022г. в страната ни са станали 2141 трудови злополуки на работното място, а 441 - при отиване или връщане от работа. Смъртните злополуки са били 84, предава БНР.

В световен мащаб около три милиона човека всяка година умират заради злополуки по време на работа, а десетки милиони страдат от наранявания и влошено здраве. За това алармира Международната конфедерация на профсъюзите, по чиято инициатива се отбелязва Световният ден за безопасност и здраве при работа.

Освен безспорната вредата, която крие продължителното излагане на токсични материали по време работа, едни от най-масовите вредни фактори за здравето на трудещите се в страната ни остават свръхнатоварването, стресът на работното място и особено нездравословната среда – казва експертът по трудово право д-р Тодор Капитанов, вицепрезидент на КНСБ.

По-голямата част от изложените на азбест извършват дейности по разрушаване, реконструкция, саниране или поддръжка на сгради. България е забранила вноса, производството и употребата на всички азбестови влакна и азбестосъдържащи продукти от 1 януари 2005 г., припомнят от още синдиката.

През 2023 г. икономическите дейности с най-голям трудов травматизъм са „търговия на едро“ /без търговията с автомобили и мотоциклети/ и „образование“ - с по 43 инцидента, следвани от „държавно управление“ (42) и „сухопътен транспорт“(32).

Членовете на един от най-големите синдикати у нас КНСБ ще почетат днес /28.04/ жертвите на ракови заболявания, причинени при работа в среда, съдържаща азбест. Припомнят, че азбестът е груб, влакнест материал, който се използва за изолация на тръби, покриви и други материали за строителството. Когато тези материали се разбиват или разрушават, много малки влакна на азбест се освобождават във въздуха и могат да бъдат лесно вдишани от работещите или хората в близост.