Проф. Даскалов от ПП: Стотина производители са облагодетелствани от забранения украински внос, другите страдат

Когато се вземат такива решения, като това за забраната на вноса на някои украински стоки, нещата трябва да се претеглят внимателно. Това заяви пред БНР проф. Христо Даскалов - депутат от ПП-ДБ и бивш директор на БАБХ.

В заключение проф. Даскалов каза:

В предаването "Преди всички" проф. Даскалов беше категоричен, че така не му помагаме на животновъдството да си решава проблемите. Той отбеляза и друг аспект на проблема:

По думите му забраната у нас е дошла като следствие на решението на други страни. Според него България няма куража да взима такива решения. Забраняването на вноса на някои украински стоки не беше много логично, смята той и обясни:

По думите му не трябва да обвиняваме румънците, че "едва ли не те са разграден двор". Според него това са несериозни неща. Той посъветва хората в министерството да внимават какво говорят, защото Румъния е наш много добър партньор.

Проф. Даскалов припомни думите на икономисти, които твърдят, че целта е поне за месец-два да се вдигнат цените и да се направят допълнителни печалби. Според него обаче това няма да реши въпроса:

Според него големият проблем в България е слънчогледът:

Хората сега търсят жито на цена 46-48 ст., а предлагането е над 60 ст., подчерта той и заяви, че тази голяма ножица трябва да се затвори.

"ЕС трябва да помогне на Украйна в тежката й битка. От друга страна ние сме разположени в Източна Европа. Тези потоци от храни, които идват от Украйна, ще минават през нас. За нас е важно да имаме добър контрол, трафикът на украинско жито да минава, така че да достига до крайна дестинация - други страни. Това зависи от българската държава. Тя има какво да направи, така че да не се стига до една нелоялна конкуренция между това жито и нашето. От друга страна стои отговотността и на нашите производители, да не поставят на колене животновъдството в България. Тогава ние ще го усетим в нашите магазини. Накрая потребителите плащат сметката".

"Имаме над 60 000 регистрирани земеделски производители. Това решение облагодетелства стотина от тях, останалите търпят негативите. /.../ Сега стои въпросът каква ще е цената на произвеждания фураж. Ако сега цената на фуража, който кравите ще изяждат, се повиши, смятате ли, че цената на кашкавала ще пада или ще тръгне нагоре? Цената на фуража е 75% от себестойността например на млякото, месото, яйцата. Когато взимама такива решения, трябва да знаем какво идва след това. Ако целта беше да облагодетелстваме една група от стотина производители и търговци на житни култури, от другата страна стои животновъдството, за което ние вече се вайкаме колко години".

"Месечно нашето животновъдство закупува около 100-120 хил. тона. За 2 месеца от тези 3,5 тона зърнени храни, които имаме, нашето животновъдство ще поеме максимум 250 хил. тона. Въпросът с реализацията на зърното пак си остава със същата страшна сила. Ние свихме нашето животновъдство до някакъв санитарен минимум и има много трудности да се развива прогресивно".

"Това е бизнес, който за миналата година е произвел продукция за над 7 млрд. Цялото зърнопроизводство на България е за 2,5 млрд. Сега за да ударим един бизнес, който произвежда 7 млрд., за да можем да дадем допълнителна печалба на бизнеса със зърно - това е кон за кокошка".