Когато се вземат такива решения, като това за забраната на вноса на някои украински стоки, нещата трябва да се претеглят внимателно. Това заяви пред БНР проф. Христо Даскалов - депутат от ПП-ДБ и бивш директор на БАБХ.
В заключение проф. Даскалов каза:
В предаването "Преди всички" проф. Даскалов беше категоричен, че така не му помагаме на животновъдството да си решава проблемите. Той отбеляза и друг аспект на проблема:
По думите му забраната у нас е дошла като следствие на решението на други страни. Според него България няма куража да взима такива решения. Забраняването на вноса на някои украински стоки не беше много логично, смята той и обясни:
По думите му не трябва да обвиняваме румънците, че "едва ли не те са разграден двор". Според него това са несериозни неща. Той посъветва хората в министерството да внимават какво говорят, защото Румъния е наш много добър партньор.
Проф. Даскалов припомни думите на икономисти, които твърдят, че целта е поне за месец-два да се вдигнат цените и да се направят допълнителни печалби. Според него обаче това няма да реши въпроса:
Според него големият проблем в България е слънчогледът:
Хората сега търсят жито на цена 46-48 ст., а предлагането е над 60 ст., подчерта той и заяви, че тази голяма ножица трябва да се затвори.
"Министерството обеща да следи дали цените няма да хвръкнат нагоре. Ако това се случи, веднага тези ограничителни мерки ще бъдат махнати".
"Страхът у нашите производители е много голям. Страх от това - като надигнеш глас, след това да не се разправят с теб институциите".
"ЕС трябва да помогне на Украйна в тежката й битка. От друга страна ние сме разположени в Източна Европа. Тези потоци от храни, които идват от Украйна, ще минават през нас. За нас е важно да имаме добър контрол, трафикът на украинско жито да минава, така че да достига до крайна дестинация - други страни. Това зависи от българската държава. Тя има какво да направи, така че да не се стига до една нелоялна конкуренция между това жито и нашето. От друга страна стои отговотността и на нашите производители, да не поставят на колене животновъдството в България. Тогава ние ще го усетим в нашите магазини. Накрая потребителите плащат сметката".
"Имаме над 60 000 регистрирани земеделски производители. Това решение облагодетелства стотина от тях, останалите търпят негативите. /.../ Сега стои въпросът каква ще е цената на произвеждания фураж. Ако сега цената на фуража, който кравите ще изяждат, се повиши, смятате ли, че цената на кашкавала ще пада или ще тръгне нагоре? Цената на фуража е 75% от себестойността например на млякото, месото, яйцата. Когато взимама такива решения, трябва да знаем какво идва след това. Ако целта беше да облагодетелстваме една група от стотина производители и търговци на житни култури, от другата страна стои животновъдството, за което ние вече се вайкаме колко години".
"Месечно нашето животновъдство закупува около 100-120 хил. тона. За 2 месеца от тези 3,5 тона зърнени храни, които имаме, нашето животновъдство ще поеме максимум 250 хил. тона. Въпросът с реализацията на зърното пак си остава със същата страшна сила. Ние свихме нашето животновъдство до някакъв санитарен минимум и има много трудности да се развива прогресивно".
"Това е бизнес, който за миналата година е произвел продукция за над 7 млрд. Цялото зърнопроизводство на България е за 2,5 млрд. Сега за да ударим един бизнес, който произвежда 7 млрд., за да можем да дадем допълнителна печалба на бизнеса със зърно - това е кон за кокошка".
)