Служебният екоминистър Карамфилова: Даваме над 610 млн. лв. на 21 общини за по-чист въздух

„Разораването на дюните се оказа една язва и всяка година се срещаме отново и отново. Сезирахме се, наложени са наказателни постановления“, допълни тя.

"Наличието на специализираните карти е ключов инструмент, за да опазваме тези дюни и когато те се включат в кадастралните, да се знае има или няма дюни, може или не може да има строителство", коментира още Карамфилова.

Незаконните дейности по Черноморието ни и разораването на дюните

България бе в активна наказателна процедура във връзка с нарушения на качеството на въздуха. Март месец съдът на ЕС прие решение, с което определи, че жалбата на Европейската комисия е недопустима.

Възможно е да се заведе нов иск, но с решението на съда се дава указания на ЕК да вземе напредъка на България.

Около 85 000 домакинства, които се отопляват на дърва и въглища, ще имат възможност да получат безвъзмездно нови екологично ефективни уреди.

По отношение на разораните дюни на Равда екоминистърът обясни, че темата е приоритетна за МОСВ.

Росица Карамфилова подчерта, че приема темата лично и затова е инициирала среща с министрите на регионалното развитие и туризма.

Фокусът на настоящите проверки ще бъдат и преместваемите обекти. Планират се съвместни проверки и с общините.

„Вече имаме план график за засилени проверки. Фокусът на регионалните инспекции в Бургас и Варна ще бъдат насочени към това да се провери качеството на морската вода и замърсяванията по плажната ивица“, поясни министър Карамфилова.

„Първоначално ЕК беше поискала да бъдат наложени еднократни и периодични санкции, като стойността е значителна – дневни глоби в размер на над 3000 евро. Това е еднократната санкция, а периодичната – над 28 000 евро на ден. Като сметки към настоящия момент няма да заплащаме над 13 милиона евро до този момент и около 20 милиона на година“, каза в „Тази сутрин“ Росица Карамфилова, служебен министър на околната среда и водите.

„Тя е в размер на над 610 млн. лв. Програмата е насочена към мерки, които са свързани с подобряване качеството на въздуха. Най-много средства ще бъдат насочени към Столичната община. Тези 21 общини са избрани във връзка с мониторинга на качеството на атмосферния въздух и по-специално нарушенията, които са регистрирани по отношение на фините прахови частици. Това са общини като Благоевград, София, Пловдив, Казанлък и др.“, обясни още служебният екоминистър.

В тази връзка от вчера процедурата "За по-чист въздух" по Оперативната програма „Околна среда“ (ОПОС) е отворена за кандидатстване. Във фокуса на мерките ще са 21 общини, в които се наблюдава проблем с качеството на атмосферния въздух. За тяхното определяне е взет периодът пет години назад.