Паяците губят зрението си, когато гладуват

"Само като ги погледнеш, можеш да кажеш, че някои от фоторецепторите са умрели", казва Бушбек.

"Фоторецепторите са енергийно скъпи. Трудно е да се справим с енергийните им нужди", каза Бушбек. "Ако ги лишите от храна, системата се уврежда".

Паяците губят зрението си, когато гладуват, съобщи електронното издание "Юрикалърт", като цитира заключение на биолози от университета на Синсинати.

Данните от изследването са публикувани в изданието “Вижън рисърч”, допълва БТА.

Дегенерацията на макулата засяга около 20 милиона души в САЩ. Тя е най-честата причина за загуба на зрението с напредването на възрастта, като засега не е открито лечение.

За дегенерацията на макулата при хората също има доказателства, че е свързана с метаболитните процеси и затрудненията при доставката на енергия, обясни Бушбек.

Изследователите откриват, че при недостатъчно хранене паяците започват да губят фоторецепторите, които им осигуряват толкова добро зрение.

Проучването дава основание да се предположи, че скачащите паяци са подходящ модел за изследване на здравето на ретината и невроните.

Професор Елке Бушбек и нейни колеги изследват фоторецепторите на очите на скачащи паяци - малки осемкраки хищници, които се срещат в Северна Америка. Малките ловци разчитат на острото си зрение, за да дебнат плячка.

Учените откриват, че заради недохранване скачащите паяци губят чувствителни към светлината клетки, които са ключови за зрението им.

За да проверят хипотезата си, изследователите от университета на Синсинати проучват две групи паяци в плен - едната, която се храни с нормална неограничена храна, а другата - с половин порция. Оказва се, че недохранваните паяци са загубили повече фоторецептори, особено в частта на ретината, която е с най-висока плътност.

Откритието си учените правят случайно, докато изследват очите на уловени в дивата природа скачащи паяци с помощта на специален апарат, който може да прави снимки на ретините на насекоми. Те откриват тъмни петна по някои от фоторецепторите на паяците, което предполага, че са увредени по време на живота или развитието им.

Старши авторът на изследването Анет Стоувасър заяви, че е рано да се правят преки сравнения между зрителните дефицити при паяците и хората. Според нея е необходимо да се проведат внимателно планирани проучвания, за да се установи кои точно хранителни вещества влияят, а това може да зависи от околната среда и от други фактори.