Васил Велев (АИКБ): Нужно е правителство на широка основа и приемане на бюджет

"У бизнеса има разочарование от отлагането на влизането на България в еврозоната", посочи още Велев. "Това е наш дългогодишен приоритет - еврозоната, Шенген и Организацията за икономическо сътрудничество", каза още той.

"Популизмът продължава и от Народното събрание, чухме подобни заявки, как ще увеличим разходите, няма да вдигаме данъци и ще свием дефицита" подчерта Велев.

Като друг болезнен проблем събеседникът изтъкна липсата на човешки ресурси, както и липсата на съответствие между потребностите на пазара и това, което образователната система дава.

"Кадрите, които идват от образователната система, се налага да бъдат доквалифицирани при нас", добави Велев.

"Нужно е формиране на правителство на широка основа и приемане на бюджет, позволяващ да продължим пътя си към еврозоната и ограничаващ инфлацията, ускоряващ икономическия растеж". Това каза Васил Велев, председател на Управитения съвет на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ)", цитиран от днес.бг.

"Преките спестявания на средства от влизането в еврозоната биха били над милиард, но много по-голяма е ползата от статута, който страната би получила. Означава сигурност за инвеститорите, привлекателна инвестиционна дестинация. Мястото ни в класациите за правене на бизнес и конкурентоспособността биха се повишили", допълни икономистът.

"Това няма как да стане. Той вече е прекомерно голям и ако нищо не се промени, според изчисленията на Министерство на финансите, на база на взети вече от предишните два парламента решения и промени в законите, се очертава дефицит от порядъка на 6-7%. Това са близо 12 млрд. лв. За да бъде 3%, трябва брутният вътрешен продукт БВП да е 400 млрд. лв., а той е 165 млрд. лв. за миналата година и за 2023 се прогнозират 182 млрд. лв", каза още той.

"Няма как да се постигне трипроцентен дефицит, без да се свият разходите и да се намалят нетаргетираните плащания, които тласкани от популизъм и борба за гласове се надпреварваха да предлагат и приемат в предишните два парламента", допълни Велев.

"Имаме спад на инвестициите от и без това ниското им равнище", каза още той. "В годините, когато имахме за цел влизане в ЕС и три последователни пълни мандата от по 4 години, стигнахме ръст на БВП от порядъка на 6-7% годишно и то няколко години подред. Тогава инвестициите бяха 36%, а сега са 18% и намаляват", обясни Велев.