Лазаровден е!

На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 г

Днес православните християни отбелязват Лазаровден. В основата за празника е библейската притча за възкресението на Лазар от Исус Христос. В българските обичаи той се свързва със съзряването на жената и нейната готовност за встъпване в брак.

В миналото момите излизали нагиздени със сватбени премени и венци. Те пеели и играели като подгонен вихър, а после пускали венците по реката. Момите обикаляли с песни домовете в селото. Навсякъде лазарките благославяли труда на работливите стопани, пеели за нивите, за къщата, за стоката - домашните животни.Това е обичаят Лазаруване (Боенец, Кумичене), който бележи важен етап от тяхната социализация.

Лазаровден попада във Великденския празничен цикъл, който отбелязва прехода между зимата и пролетта, между смъртта и живота. Според вярванията, на празника Цветница (Връбница), който настъпва след Лазаровден, "разпускат, пущат починалите" от гробовете. За да засвидетелстват почитта си към тях, вярващите отбелязват Лазарската задушница.

По традиция Лазаровден се отбелязва на осмия ден преди Великден. Празникът е с подвижна дата - винаги в предпоследната събота преди Великден. В Календара на християнската църква той е свързан с възкресението на Лазар, жител на гр. Витания, близо до Ерусалим.

Според евангелието, когато Спасителят е в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболява и умира. Когато Исус се връща, възкресява покойника на четвъртия ден от погребението му в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство. Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.