Публиката да не се прави на невинна, тя също е виновна за гаврата на Куката, Чеченеца и Емили

Но „морално“ все пак мрънкат, че „какво ни занимавате пък с тези, не ни интересува“, ама си го четат всеки ден иначе. Ако не ви интересуваше, нямаше да са четени десетки и стотици хиляди пъти.

А тя – публиката – се посмее, покефи, пък после размаха пръст и уж отвратена се преструва на възмутена, съвсем невинна, все едно това „съдържание“ не е правено за нея.

Не ви било интересувало? Явно ви интересува. Ако не ви интересуваше, нямаше да си направите труда да влезете, че и да коментирате.

Спрете да четете жълтите новини и медиите ще спрат да ги публикуват. Спрете да търсите простотии и да им се радвате и инфлуенсърите ще спрат да ги качват. Защо според вас не се продават видеокасети по магазините?

Чалгарка получила 20 000 или 30 000 лв. за едночасово участие обаче всява респект: „браво, заслужила си е, изкарва си ги с талант“.

За сметка на международните новини, за сметка на политическите новини. А и от политическите новини най-много се четат скандалите и „простотиите“ – кой с кого се подиграва и кой с кого се заяжда, пици и парапети.

И след пет минути – пак.

Или да видите залепена обява на улицата за уроци по китайски език, да скъсате листчето с телефона, да се приберете и да се обадите СПЕЦИАЛНО да кажете, че не искате да учите китайски!

Книгите са „скъпи“, но цигарите – не? По колко от семейния бюджет месечно отива за книги и по колко – за цигари?

Факт е, че си ги е заслужила и че си ги изкарва с талант – тук спор няма. Но е хубаво така да се гледа и на другите изкуства, а не само на любимата на народняците и патрЕотите чалга.

Щом сте интерактивни, значи ви интересува.

Едно време имаше една певица, която изпя Кен-лииииии и публиката я направи известна. Защо? Нито можеше да пее, нито знаеше думите на песента, нито езика, на който си мислеше, че пее. Защото беше смешна в излагацията си, забавляваше ги с простотия.

Защо има „нестандартни“ политици в парламента и все повече вдигат процента? Защото публиката им се радва, че са различни и скандални. Същата публика, която – имам чувството – ако в кутия с бонбони ѝ сложат ла*но, за него ще се хване, защото е „различно“ и „нестандартно“.

Защо фашизоиди си позволяват да налагат дневен ред на цялото общество и да бутат България в ръцете на подпухнал от ботокс, недорасъл, евразийски шизофреник? Защото публиката им се радва. Те са нестандартни и обръщат внимание на „важните“ проблеми – кемтрейлса, 5G-то, рептилите, а не на „стандартните“ проблеми, като банковия произвол, корупцията, здравеопазването.

Ако приемем тримата – Куката, Чеченеца и Емили – наистина за „инфлуенсъри“, то ще трябва да приемем, че те са решили да следват посоката на обществото, за да печелят пари – защото това правят инфлуенсърите. Не ви харесва, но е факт, че тия „инфлуенсъри“ са огледало на обществото. Ако не се харесваха „извращенията“ и „простотиите“, а се харесваше кукленият театър примерно или пускането на хвърчило и стоенето на глава – това щяха да правят. Но в страната на „Кен-лииииии, ту ли бу дибу даучуууууу“ инфлуенсърите търсят на баницата мекото – най-харесваното от публиката.

В интернет средата, в която вече всеки се изживява като крайна инстанция, е пълно с „мнения“ и коментари: „защо ни занимавате с това?“, „това ли е важното?“, „ау, големата новина!“, „мàнете ги тия“ и т.н., но жълтините, новините за чалгарките, риалити форматите, кой с коя си е легнал, коя на кого е направила нещо – това са новините с най-много четения и никаква политика не може да ги измести.

Вкусът на публиката е такъв. За едно представление с Джон Малкович се оляха да псуват как можело билетите да струват 400 лв. То имаше предимно по-евтини, но 400 им се стори нещото, за което трябва да се хванат. И се започнаха редовните рецитали как тука хората умирали от глад, тия давали толкова пари за глупости.

Еквивалентът на това коментиране е: преди 30 години, когато нямаше интернет, да се обаждате в телевизията и в редакцията на вестника всеки път, когато видите новина, която не ви интересува, за да им кажете, че не ви интересува. По десет-петнайсет пъти на ден. Представяте ли си го?—Ало, редакцията ли е… какво ме занимавате с тая новина, не ме интересува!