Консервативната партия на бившия премиер Бойко Борисов има съвсем малка преднина пред либералната листа, водена от бившия лидер на центристите Кирил Петков, пише френският в. "Монд", като цитира снощните прогнози, базирани на частични резултати. Според цитираната от изданието Евелина Славкова, анализатор от "Тренд", това е най-лошият възможен сценарий: "Колкото по-близки са резултатите, толкова по-трудно ще бъде да се състави стабилно правителство", пише БТА.
Партията е ръководена от Костадин Костадинов, харизматичен представител на научните среди, чийто "популярен прякор е Копейкин - име, което препраща към руската дребна монета".
Твърденията на руската пропаганда, като например това, че оказването на помощ на Украйна е наклонена плоскост, която води страната към открит конфликт с Москва, са навсякъде в кампанията на "Възраждане", пише изданието.
Ако обаче страната отново не успее да излъчи работещо правителство, това може да подкопае надеждите ѝ за присъединяване към еврозоната и за ефективно използване на европейската помощ за възстановяване от пандемията от КОВИД-19.
Младата проруска ултранационалистическа групировка "Възраждане" се възползва от този геополитически контекст, за да продължи възхода си: тя печели 13-14% от гласовете в сравнение с 10% на предишните избори. "Възраждане" отхвърля всички доставки на оръжие за Киев и открито защитава идеологията на Кремъл, това правят и социалистите от БСП - наследници на бившата комунистическа партия, управлявала някога страната, които събират около 9-10%, отбелязва френското издание.
На проруските сили в българската политика посвещава статията си и в. "Файненшъл таймс", който описва партия "Възраждане" като "проруска партия, която води кампания срещу присъединяването на България към еврото". На парламентарните избори тя "се опитва да разтърси" политическото статукво, като отразява "нарастващото разочарование на избирателите от корупционните скандали и политическите пререкания в София". "Възраждане" намери отклик сред българските избиратели, след като зае крайнодясна позиция, редовно ретранслираше пропагандата на Кремъл и поставяше под въпрос подкрепата на правителството за Украйна в защитата ѝ срещу руската агресия", добавя изданието.
Опасенията от продължаване на политическата нестабилност в балканската страна с 6,5 милиона жители се запазват и след петите поредни избори. Скъпо струващата политическа криза е без прецедент от края на комунизма през 1990 г. След падането на Бойко Борисов след десетилетие на власт, различните партии не успяват да изградят трайна коалиция. Тази безизходица се засилва от конфликта в Украйна в общество, което е исторически и културно близко до Москва и е разкъсвано от въпроса каква помощ да окаже на Киев.
Партия "Продължаваме промяната", водена от завършилите Харвард Кирил Петков и Асен Василев, и "Демократична България", водена от Христо Иванов, водят кампания с обещанието да превърнат България в "европейска държава", като повишат стандарта на здравеопазването и образованието и направят съдебната система и прокуратурата независими. Те са фаворити сред по-младите избиратели, посочва изданието.
Мнозина смятат, че тези избори са от решаващо значение за ГЕРБ, чийто лидер Бойко Борисов беше министър-председател от 2009 до 2021 г., докато не избухнаха общонационални протести заради ролята на правителството му в ширещата се корупция в страната, отбелязва изданието "Политико".
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)