Анализатори: Оскъдно политическо меню

Политическите партии разполагаха с точно един месец, за да убедят избирателите да спрат доверието си на тях.

Според политическия анализатор Кристиян Шкварек кампанията на политиците е била вяла.

Колегата му подчерта, че 90% от политическия процес в България е дали и как ще се разберат политиците.

По думите му служебният кабинет на Гълъб Донев предприема мерки, които и той самият не е смятал, че са възможни за една власт.

Слави Василев подкрепя идеята за президентска република.

Той не смята, че може да отидем на избори 2 в 1:"Това би било абсолютен крах на нашата избирателна система - да се правят 2 различни избора - мажоритарен, после балотаж, евентуално референдум."

"На първо място е оцеляването на партиите, след това е докопването до властта. Досега се лакомяха да ни пращат 5 пъти на избори в името на второто. Но в един момент може да се окаже, че ако продължават да ни пращат на избори, поставяме под въпрос първото нещо - оцеляването. И тогава всякакви компромиси стават възможни", категоричен бе Шкварек.

"Вече не мога да се ориентирам кога сме в политическа кампания и кога сме извън. Разбира се, когато мирише на избори, емоциите съвсем се покачват. Знаем, че сме към края на раздаването на картите. Какво ще се получи - трудно е да се прогнозира. Вариантът, в който ще има устойчиво управление и парламентът ще се събере, ние най-накрая ще се съберем и ще тръгнем в една светла посока, ми се струва малко вероятно", каза политологът Слави Василев в студиото на "България сутрин".

"Практически сме оставени на това само служебни кабинети да ни управляват, защото партиите бягат от отговорност да съставят кабинет. Защо бягат от отговорност? Защото в момента имаме две крила, които са се самоизолирали. От една страна имаш по-системните партии, които казват, че с никого няма да управляват, а от другата страна са по-атлантическите партии, които казват, че с никого няма да управляват, защото има мафия, задкулисие. По средата има група от партии, които не се опитват да се изолират по този начин, но на тях не им стигат гласовете да направят кабинет", обясни Кристиян Шкварек.

"Този политически консенсус не смятам, че е възможен, защото единственото нещо, което мотивира партиите, е доста под властта. Архитектурата на политическата система в България е такава, че достъпът до властта се формира посредством консенсус, който автоматично дава на всяка една от партиите да формира мнозинство и после да стопира коалицията. Консенсусният характер на властта в България вече е изчерпан. Сами виждаме, че не може да се разберем, камо ли да произведем някакъв резултат", категоричен бе Василев.

"Хората са извън тази сметка. Обратната страна на монетата е, че когато трябва да се направи нещо в България, независимо кой е на власт, то обикновено се случва - дали ще трябва да се предприемат помощи, дали ще трябва се мобилизира някой отрасъл на икономиката. Наблюдавам известно умопомрачение у хората как част от политическия елит и как президентът едва ли не бил взел властта в свои ръце - тук е хубаво да напомним, че отговорността, предвидена за съставяне на редовна власт, е на партиите, и именно, защото те бягат от тази отговорност и не искат да съставят правителство, то тогава отговорността пада в ръцете на президента", поясни Слави Василев.

Шкварек добави, че войната в Украйна е навредила на това в България да няма стабилно управление: "Може би основната причина отново да не съставим кабинет, ако това се случи, е заради това, че половината от евроатлантическия лагер е убедена, че не трябва да съставя кабинет с другата половина, докато не минат местните избори. И се притесняват, че ако направят някаква коалиция, ще си торпилират тези възможности."

Шкварек смята, че сме в ситуация, в която малко или много е имало надпревара само на твърдите ядра: "Именно защото нямаше нищо интересно на пазара и нещо, което да таргетира по-голямата част от избирателите. Преди 4-5 години за какво говорихме? Първите политически сили взимаха милион и нещо гласа, в момента взимат по 500-600 хиляди гласа. Държавата ни не е намаляла с 50% за последните 4 години."