"Нагон към унищожение". Защо човекът избира да воюва, според Айнщайн и Фройд

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Има ли избавление от войната

Нагоните и културата

Цивилизационният избор

На едно място в писмото на Фройд се казва, че не могат да бъдат осъдени в еднаква степен всички войни и “докато има империи и нации, готови на безогледно унищожаване на други, тези други трябва да са готови за война”.

Задочен разговор между Алберт Айнщайн и Зигмунд Фройд, преиздаден през 2023 г., отново звучи актуално на фона на руската агресия в Украйна. Въпросът в него е един - защо война? По времето, когато се изграждат първите немски концентрационни лагери, през 1933 г. в Париж, Лондон и Берлин, едновременно на френски, английски и немски език е публикувана книга, озаглавена “Защо война?”.

Айнщайн отбелязва, че във всеки народ съществува “малка, но решителна, неподатлива на социални съображения и задръжки група от хора, за които войната, производството и търговията с оръжия не са нищо повече от възможност за лични облаги и разширяване на собствената власт”. Ако същата тази група управлява училището, пресата, а често и религиозните организации, пита се Анщайн, защо масите се възпламеняват до екстаз и са готови да се жертват?

Айнщайн се обръща към Фройд с въпроса “Има ли начин хората да бъдат избавени от злокобната неизбежност на войната?”. По думите на физика, обичайната посока на собственото му мислене “не води до проникване в дълбините на човешките желания и чувства” и се надява психоаналитикът да осветли въпроса от позицията на “задълбоченото си познание за човешките нагони”.

В края на писмото се казва, че международните конфликти далеч не са единственото изражение на човешката агресивност, но доколкото са най-жестоката и разточителна форма на конфликт между хора, дават най-ясно основание да се мисли за предотвратяването на всички въоръжени сблъсъци. Това, което Айнщайн търси от психоаналитика Фройд, е идея за възпитание. Възпитание, което да отстрани пречките пред мира.

В рамките на общността силовото уреждане на конфликти не е избегнато. Но необходимостите и общите неща, които произтичат от съжителството на едно място, благоприятстват бързото прекратяване на такива борби, а вероятността за мирно разрешаване при тези условия постоянно се увеличава.

В този смисъл, когато хората са призовавани към война, у тях могат да се събудят множество и различни мотиви – “благородни и подли, изказани и премълчани”. Ако войната ни ужасява, то не е защото ни е природно чужда, а заради културата или процеса на цивилизация, по думите на Фройд: “най-доброто, в което сме се превърнали, и голяма част от онова, от което страдаме.” Ако войната е в крещящо противоречие с психическите нагласи, които ни налага културният процес, то “всичко, което благоприятства културното развитие, работи и срещу войната”, гласи последното изречение на писмото,

Да поведеш война с цел нечие цивилзоване, в смисъла, в който пацифистите Фройд и Айнщайн мислят културния процес, означава всъщност да прогониш културата, за да направи тя място на въоръжения конфликт. Основният проблем с идеята за цивилизационен избор е, че хората са по-склонни да цивилизоват други, а не себе си.

Изданието съдържа само две писма, разменени между Алберт Айнщайн и Зигмунд Фройд, и е част от серия на Международния институт за интелектуално сътрудничество към Обществото на народите. Една година след началото на войната в Украйна и 90 години след първата публикация на писмата се появи ново издание на български език в превод на Даниела Дечева (изд. „Парадигма“, 2023).

Макар да не отрича мощта на идентификацията с другите, Фройд напомня, че християнското чувство за общност, което е било достатъчно силно, в епохата на Ренесанса не е попречило на малки и големи християнски държави да търсят помощта на султана във войните, които са водели помежду си. А националните идеали от по-нови времена тласкат народите в обратна посока – към войната. В този смисъл, правото не само е произлязло от грубата сила, но и не може да се лиши от нея.

Според Фройд, към 1932 г. обединение като Обществото на народите не разполага със собствена власт и тъй като може да получи такава само ако членовете му я преотстъпят, няма особени изгледи да я придобие. Психоаналитикът си дава сметка, че подобни организации се опитват да черпят авторитет от идеите, тоест от самите емоционални връзки.

Това е проблематично не защото има съмнение по отношение на това кой е агресорът, а защото културата би трябвало да бъде противоотрова, да предотвратява войната, а не да бъде страна в нея. В капана на този парадокс се оказва, че и осъждащият и осъденият претендират за позицията на цивилизованите.