Сърбия отбелязва 24 години от началото на бомбардировките на НАТО срещу Югославия

Броят на цивилните, убити при ударите, не бе установен официално. Данните варират от 500 убити според неправителствената организация Хюман райтс уоч, до 2500 според сръбските ръководители.

Косово, което обяви независимост през 2008 г. и където днес живеят не повече от 120 000 сърби, твърди, че е признато от около 115 държави, повечето западни страни.

НАТО взе на прицел няколко десетки военни цели и инфраструктура (мостове, железопътни линии, електрическа мрежа). Понякога обаче бомбите и ракетите не улучваха целите си, предизвиквайки възмущение и жестоки критики.

На 10 юни 1999 г. Слободан Милошевич нареди на силите си да се изтеглят от Косово, което следващия месец бе поставено под администрацията на ООН.

На 23 март той бе на крачка да напусне президентския дворец, след като напразно се опита за последен път да убеди Слободан Милошевич да приеме решение на кризата чрез преговори.

По онова време Косово, населено с над 90 процента етнически албанци, беше сцена на сблъсъци между силите на режима на Слободан Милошевич и стремящите се към независимост бойци от Армията за освобождение на Косово (АОК).

През май САЩ изпратиха за преговори в Белград Ричард Холбрук, архитект на Дейтънското споразумение. Паралелно с това НАТО ускори обсъждането на военните варианти.

След провала на две серии преговори във Франция, през февруари и март 1999 г. в Рамбуйе и в Париж, американският пратеник направи още един опит за посредничество с Белград.

Страните членки на НАТО се опасяваха от разширяване на конфликта, който можеше да обхване Балканите само три години сред Дейтънското споразумение, което сложи край на войните в Босна и Хърватия.

Сърбия оспорва тази бройка и твърди, че някои страни са преразгледали решението си да признаят Косово.

Това бе първата кампания от този вид в историята на алианса, водена без изричното съгласие на ООН. Русия, историческият съюзник на Сърбия, и Китай се противопоставяха на всяка резолюция, позволяваща военна намеса.

Ударите продължиха няколко седмици. Самолетите на НАТО изпълниха общо 38 000 полета, 10 000 от които за бомбардировки и 2700 мисии срещу сръбската противовъздушна защита, по данни на алианса, цитирани от АФП.

Сърбия отбелязва днес 24-ата годишнина от началото на бомбардировките на НАТО срещу СР Югославия, съставена от Сърбия и Черна гора, предаде Танюг, цитирано от БТА.

В момента, когато си тръгваше, той попита югославския президент: "Нали разбирате какво ще стане след като си тръгна?" "Да. Ще ни бомбардирате", отговори Слободан Милошевич. 29 часа по-късно, на 24 март вечерта, първите крилати ракети на НАТО удариха Югославия, припомня още АФП.

Преди 24 години, на 24 март 1999 г., НАТО предприе кампания на въздушни удари срещу СР Югославия, за да сложи край на репресиите над косовските албанци - първата такава кампания срещу суверенна държава за 50-годишното съществуване на алианса, отбелязват информационните агенции.

При продължилата 78 дни операция на НАТО според различни източници са загинали между 1500 и 3500 души и са били ранени над 12 000. При 2300 въздушни удара са хвърлени 22 000 тона боеприпаси, включително съдържащи обеднен уран, отбелязва Танюг.

Сърбия започна официалното отбелязване на операцията през 2015 г., като дотогава тя бе наричана "бомбардиране", а след това - "агресия".