Проф. Силва Андонова: За по-добри резултати при инсултите, е нужно обучение

Какво е направено в България

Какво е необходимо

Какво представлява ендоваскуларното лечение

Няколко важни въпроси

Проблемите

Проф. Силва Андонова е директор на УМБАЛ „Св. Марина" - Варна. Тя е един от водещите медицински специалисти в своята област. Коментарът й е от специализиран здравен форум, посветен на инсултите.

Въпросът за високата смъртност и инвалидизация в резултат на инсултите е сложен не само медицински, но и социално-обществен проблем.

Докато през 2019-2020 г. центровете, лекуващи инсулта с тромболиза са били 49, вече намаляват и са 44 от около общо 130 на брой. От друга страна, остава трайна тенденция центровете, в които се провежда ендоваскуларно лечение да са прекалено малко. Така изглеждат двете локации – в София и Варна, и останалите. Няма добро разпределение в страната на центровете за тромболитично лечение. В страните от Източна Европа продължава тенденция за много нисък процент на проведени тромболизи, който е нисък и за ендоваскуларната терапия.
Ендоваскуларното лечение се извършва от лицензиран невроинтервенционалист, съответно от специалист по инсулти и невроинтервенционалинст в медицински центрове с опит, които отговарят на националните и международните изисквания.

Единият от тях е, кои са най-важните пречки при прилагането на този тип лечение и каква е ролята на икономическите аспекти. Независимо, че от 2019 г. имаме две клинични пътеки – две за тромболизи и една за васкуларно лечение, ако те се правят в един център, то

От друга страна, не се отчитат спецификите на отделните болници при организациите за прилагането им. Кои са минималните образователни критерии за специалистите, включително за т. нар. невроинтервенционалисти и кои специалности правят невроинтервенционалното лечение. В една болница е разрешено това да прави рентгенолога, в друга неврохирургът, в трета – кардиологът. Все още нямаме национални критерии в това отношение. Кой проследява и оценява центровете, които прилагат тромболиза и ендоваскуларнао лечение. Не са необходими само едни бройки, а да знаем, че тези центриове действително отговарят на съвременните диференцирани методи за лечение.

Още през 2019 г. имаме клинична пътека за ендоваскуларно лечение. За нас, невролозите, това е особено важно, това е стандарт. Както всички знаем, в България са въведени различни методи по отношение на ендоваскуларното лечение. Те са описани и могат да бъдват използвани. В центровете, където то се прилага, е проведено и обучение на специалисти – някои у нас, други в чужбина. Имаме и пилотен опит на национални и регионални форуми. Той вече е дискутиран в съответните центрове.

Това е лечение, когато имаме оклузия на голям мозъчен съд. Честотата варира в широки граници. При всички случаи, тези големи съдове, които са тромбозирали, кръвоснабдяват общирни мозъчни зони, в крайна сметка, ако това не води до смърт, то води до тежка инвалидизация. Процентът на тромболитично лечение, което води до реканализация е много малко. Ако ние проведем на тези пациенти интравенозна тромболиза, то имаме 10-25 на сто добър изход. С обучен мултидисциплинарен екип възможността да се подобри състоянието на пациента и съответно да се намали двигателния дефицит е между 80 и 90 на сто. Да не забравяме, че ефектът от евноваскуларното лечение е зависим от времето. Колкото по-скоро започне то, както и тромболичното, толкова по-добри са и резултатите.

Това е обучение на персонала, продължаващо, а не инцидентно информиране на населението. Необходим е и екипен подход, като освен болничните екипи трябва да се включат и центровете за спешна медицинска помощ и общопрактикуващите лекари. Между тези звена трябва да има активно взаимовръзка. Персоналът трябва да бъде сертифициран. Необходимо е изграждането на високотехнологични центрове за ендоваскуларно лечение на инсулти. Необходимо е у нас да бъдат актуализирани принципите за първична и вторична профилактика, промотиране на нови методи за повишаване на здравната информираност.