Ето как жените противодействат на „сексуалните хищници“ в градския транспорт

„Тази нощ не можах да заспя и дори си помислих да напусна работата си, но след това започнах да мисля за отмъщение. Исках да му причиня телесна повреда, да го нараня, да го възпра завинаги“, казва индийката.

„Чувствах се осквернена. Когато се прибрах вкъщи, се къпах много дълго. Дори не казах на майка си какво се е случило с мен“, допълва още тя за случай, в който мъжът е достигнал своята кулминация върху нея.

"Много други си служеха с много по-ефективен инструмент – вездесъщата безопасна игла”, разказва Гита Пандей в своя статия за Би Би Си.

Почти всяка жена в Индия e била обект на сексуален тормоз на претъпкани публични места – мъже са се отърквали в нея или демонстративно са докосвали части от тялото ѝ.

Въпреки това през последните няколко години все пак поне в някои градове има напредък.

Въпреки че Индия оглавява няколко глобални проучвания по темата, страната сякаш не признава съществуването на този проблем.

Калпана Вишванат казва, че е разговаряла с жени в Латинска Америка и Африка. Те също ѝ споделят, че носят безопасни игли. А списание Smithsonian посочва, че в САЩ жените са използвали игли за шапки за самозащита още през 1900 г.

На следващия ден тя сменила равните си обувки с високи токове и се качила в автобуса, въоръжена с безопасна игла.

Нейната история не е изключение.

По-голямата част от потърпевшите или сами предприели действия, или са решили да игнорират ситуацията. Понякога и просто се отдалечавали.

Повече от 52% казват, че са се отказали от образованието си и или от работното си мяство заради „чувство на несигурност“.

Преди няколко месеца няколко жени в Индия споделят в Туитър, че винаги носят игли в чантите или по дрехите си като оръжие и срещу перверзници в претъпкани пространства.

Според активисти страхът и срамът, които повечето жени изпитват, окуражават насилниците и правят проблема широко разпространен.

Според г-жа Вишванат една от причините за това е, че тези случаи не се отразяват в статистиката за престъпността, както и поради влиянието на популярното кино, което показва, че тормозът е „просто начин“ за ухажване на жени.

Според онлайн проучване в 140 индийски града през 2021 г. 56% от жените съобщават, че са били сексуално тормозени в обществения транспорт, но само 2% от тях са отишли в полицията, предава БТВ.

Тя продължила да пътува със същата линия, но никога повече не видяла мъжа.

„Веднага щом той дойде и застана до мен, станах от мястото си и смачках пръстите на краката му с петите си. Изпитах силна радост. След това прободох предмишницата му с иглата и бързо излязох от автобуса", споделя Дипика.

В столицата Делхи автобусите имат паник бутони и камери за видеонаблюдение, въведени са повече жени шофьори. Организирани са и обучения, с които да се повиши чувствителността на шофьорите и кондукторите да реагират по-адекватно. В автобусите вече има и специални служители. Полицията пуска приложения и телефонни номера, които жените могат да използват, за да потърсят помощ.

Дипика Шергил разказва за редовните си пътувания до офиса преди десетилетия, които все още си спомня до най-малките подробности. Тогава е около 20-годишна, а мъжът, когото често засича - около 40-те. Той винаги носел сив костюм, популярен сред държавните служители, сандали и правоъгълна кожена чанта.

Колежка на Гита Пандей ѝ разказала за свои подобни изживявания. „Първоначално мислех, че допиранията са случайни. Но те продължиха и разбрах, че са напълно целенасочени“, споделя жената и допълва, че използвала безопасната игла, която била прикрепена към шала ѝ и именно тя я е спасила.

Според Вишвант тормозът над жени не е само индийски, а е глобален проблем. А нежният пол губи равнопоставено гражданство с мъжете. Проучване на Thomson Reuters Foundation сред 1000 жени в Лондон, Ню Йорк, Мексико Сити, Токио и Кайро показва, че „транспортните мрежи са магнит за сексуални хищници“. Те използват пиковите часове, за да скрият поведението си и като извинение, ако бъдат хванати.