Село Бели бряг изчезва от картата на България заради разширен въгледобив

"Много е трудно, защото тук си бях създал стопанство, гледахме крави, но така се случи, всичко продадох", жалва се мъжът.

"Напоследък добивът се премести насам, сутрин не се диша, все едно, че серен диоксид го изсипват отнякъде", коментира Янко.

В селото мирише на дим, но не от комините на къщите, а от ТЕЦ-овете. Местните се опасяват, че багерите приближават селото, защото добивът на въглища се е увеличил, заради повишения износ на въглища извън страната.

Вижте повече в репортажа на Теодора Георгиева и оператора Иван Ставрев.

Екип млади актьори и хора на изкуството си поставят за мисия да помогнат гласът на хората от Бели бряг да бъде чут. Те създават театралната постановка – "Земя на копнежи."

И ако една част от къщите вече са рухнали, други са продадени и заключени, то има и такива, които вече са изравнени със земята. Жители обясняват, че има 50 съборени къщи, разрушени и извозени в мините.

Той ни разхожда из селото и признава, че животът тук е много труден, няма инфраструктура, няма откъде да си купят и хляб. Споделя, че моментът, в който е заключил катинара на дома си завинаги, не му дава покой.

Тоньо живее в Бели бряг, откакто се е родил. С години наблюдава как багерите напредват и изяждат по пътя си обработваеми земи. А сега и селото трябва да изчезне от картата на страната

"Историята е за едно измислено село с едни измислени хора, надяваме се, че публиката може да се припознае, идеята е в българската публика да разбере, че това нещо се случва в България, тази година ще бъде изселено село Бели бряг", разказа актрисата и драматург Димитра Канева.

В центъра на селото некролозите на автобусната спирка напомнят за миналото на Бели бряг, когато тук е кипял живот. Занапред хората продължават да гледат багерите, които все повече приближават Бели брег и се подготвят за най-тежкия момент – заличаването на селото.

Несигурност – пред това са изправени жителите на село Бели бряг, намиращо се само на няколко километра от най-големия въгледобивен комплекс "Марица-изток". Останали са само 40 души, които всеки момент очакват да бъдат изселени от домовете си заради разширения въгледобив.

Мъжът е от малкото хора, които отказват да продадат къщата си, защото не е доволен от цената, която дават оценителите от минодобивната компания. "Цената, която ми предлагат, не ми харесва по простата причина, че не е адекватна на това, което в момента мога да купя на пазара", споделя той.

Тоньо вече е продал родния си дом на предприятието. "Аз съм продал къщата на мините. Две години бяхме в гратисен период, а миналата година през март изтече. Сега съм под наем, защото имотът вече е на "Марица-изток". Наемът е според оценката на къщата. Преди беше по-нисък, сега не е, плащам 206 лв.", обясни Тоньо Иванов.