Река Дунав изчезва: Къде отива водата?

Европейската речна мрежа е сложна и обширна. Научноизследователската работа показва, че реките Рейн и Дунав имат повече общи черти помежду си, отколкото се смяташе досега, пише Darik Business Review.

Боденското езеро свързва водите на двете реки. Въпреки че Дунав никога не навлиза в езерото, част от водите й го правят. Как става това? В горното си течение, само на 23-24 километра след извора, Дунав изчезва.

В бъдеще е възможно горното течение на Дунав да се отклони напълно към Радолфцелер Аах и следователно към Рейн, според експертите.

Водата, която "изчезва", тече на юг през множество пукнатини и се появява отново в Аахтопф на надморска височина от около 475 метра.

Дунав извира близо до град Донауешинген в германската Шварцвалд, докато Рейн извира в швейцарските Алпи. Дунав тече на изток, а Рейн тече на северозапад, минавайки през Швейцария и навлизайки в езерото Констанс от югоизточния край.

Изчезването на Дунав е документирано за първи път през 1874 г. Дунав е "изчезвала" за различни периоди от 29 до 309 дни в годината, като средногодишният брой на дните, в които реката напълно изчезва, е около 155 дни, предимно през летните месеци.

Когато не изчезва напълно, част от водите на Дунав продължават да се просмукват в понора, а останалата част продължава пътя си, пресичайки половин Европа, докато се влее в Черно море в Румъния.

Много семейства прекарват тези месеци, търсейки вкаменелости от юрския период, които са били донесени от течението на реката. Има дори обиколки с гид за тази цел.

При Аахтопф водата от Дунав се превръща в нова река, наречена Радолфцелер Аах, която се влива в езерото Констанс. А реката, която излиза от езерото, е не друга, а Рейн.

Реката излиза от езерото от източния край, тече на юг от Дунав в продължение на около 120 км, докато стигне до швейцарския град Базел, където завива на 90 градуса, за да се насочи на север.

Това място, наричано Donauversinkung, и сухото корито на реката са известни природни атракции, където посетителите могат да се разхождат между май и септември.

Това означава, че част от водите на Дунав се смесват с Рейн, което е интересна и забележителна характеристика на голямата европейска хидрографска система.

Този извор е източник, който първоначално е считан за термален, но всъщност е "изчезналата" вода от река Дунав, която излиза от карстова кухина. С огромен дебит от 8500 литра в секунда, Аахтопф е главен източник на минерална вода в Германия.

60 часа по-късно вода, оцветена във флуоресцентно зелено и с вкус на катран, извира от извора Аахтопф, като доказва, че това наистина е "изгубената" вода от Дунав.

Преди 1877 годин, свързката между понора и извора Аахтопф беше предполагаема, но не можеше да бъде доказана. На 9 октомври същата година геологът Адолф Кноп от Технологичния институт в Карлсруе излива 10 кг органично багрило, 20 тона сол и 1200 кг нефтени шисти в Дунав точно преди понора.