Политологът д-р Теодора Йовчева разкри пред Novini.bg идва ли краят на политическата криза след вота

Възможни ли са изненади на вота на 2-ри април? Кой ще е големият победител?

Вървим ли към смяна на политическата система, ако се провали и този избор на редовно правителство?

Има ли нужда от радикална промяна вътре в политическите партии, за да отговарят посланията им на желанията на избирателите?

Какви са шансовете за кабинет след вота и какви ще са последствията, ако това не се случи?

Кой вариант на коалиция би бил най-полезен за страната (на база предварителни социологически изследвания за нагласите на избирателите)?

Очаквате ли да има рекордно ниска избирателна активност на тези избори и какъв знак ще е това?

Ще има ли хаос с организацията на изборите и провеждането им заради новите промени в Изборния кодекс?

Правят се опити в тази посока, но засега конституционните пречки надделяват. Ако става въпрос за смяна на режима, в близък план не изглежда вероятно. Тези настроения обаче ще се засилват, ако партиите не намерят път за диалог.

Със сигурност ще има затруднение на хората в комисиите, но все пак дълги години гласуването беше с хартиени бюлетини и машини, така че би трябвало да има изградена рутина у по-опитните членове на СИК.

Ще се намери ли изход от политическата криза след 2-ри април или вървим към нови избори наесен, възможна ли е компромисна коалиция в името на стабилността на страната, накъде вървим? На тези въпроси от Novini.bg потърсихме отговор от политолога д-р Теодора Йовчева.

Да, защото партиите в голяма степен са се превърнали в организации за управление и са пренебрегнали връзката с гражданите. Нека не забравяме, че една от основните функции на партиите е да представляват гражданите. Тя обаче е на заден план в последните години за разлика от периода, когато възникват. Разбира се, условията, в които оперират партиите, също са много различни. Телевизията, социалните медии, „бързата“ информация поставят нови предизвикателства пред тях. Въпреки всичко, при добра стратегия тези предизвикателства могат да се превърнат във възможности. Една от възможните промени е например през новите средства за комуникация, да има по-засилен диалог с гражданите, по-бърза връзка с представителите на различни нива – общинско, национално, европейско.

Да, има нужда от обновяване на имиджа на партиите. В последните години те се свързват с патронаж, кадруване, купуване на гласове, корупция, зависимости от бизнеси. Неслучайно и доверието в тях е критично ниско – 80% декларират, че не вярват на политическите партии по данни на доклад на „Отворено общество“. В същото време не трябва да забравяме, че съвременната демокрация, тази постигната след руините на Втората световна война, е именно благодарение на политическите партии. Неслучайно политологът Шатшнайдер казва, че политическите партии създават демокрацията и съвременната демокрация е немислима без партиите. Тази историческа роля на партиите не бива да се подминава, когато говорим за кризата в тях и ниското доверие. Отчитането на ролята им в миналото би могло даде нов тласък и посока за обновяването им в посока на повече отчетност, прозрачност и нова връзка с гражданите.

Знак за ниска легитимност на избраните, а оттам и на евентуален кабинет. Знак, че гражданите се оттеглят от обичайните форми за политическо участие като изборите. Вижда се, че напоследък гражданите предпочитат протестите като форма на участие. Въпреки това, то не е достатъчно, защото макар да имат сила да променят, те не водят до формиране на управление, а е необходимо и участие в избори.

Напълно са възможни изненади. Има няколко момента, които могат да ги поднесат – кой ще е първи и дали ще има 5 формации или някоя от партиите, близки до чертата, ще премине избирателния праг. Въпросът е дали първото място на изборите ще осигури само по себе си предимство при съставяне на кабинет. На фона на минималните разлики между първия и втория това не изглежда вероятно. Ако говорим за победа за самите формации, то ще е постижение до каква степен могат да стегнат и преброят редиците си заради изборното изтощение. Въпреки че често се споменава организационната мощ на по-старите партии като ГЕРБ и ДПС, вече се вижда, че и новите формации като ПП и ДБ успяват да мобилизират последователно своите избиратели. От тази гледна точка победата за формациите ще е „вътрешна“, тест за мобилизационния им потенциал.

Не особено големи. Противопоставянето не е намаляло. Потенциалната подкрепа за двамата противници не се е сринала, за да мотивира силно някой да подкрепи кабинет, както направиха ИТН след изборите през ноември 2021 г. През юли те имаха грандиозен успех като нова партия, а само след няколко месеца се сринаха. Това ги мотивира и най-накрая да влязат в управление. Такъв сценарий засега не се вижда при основните сили на тези избори, в този смисъл нямат причина за подобен ход. Още повече че за лагера ПП-ДБ „прескачането“ на линията на противопоставяне може да означава колапс на предстоящите местни избори, на които имат много сериозен шанс за столицата и други големи градове. Така че и местните избори са фактор, който трябва да се отчете. Големият въпрос е какво ще калкулира ГЕРБ – дали ще подкрепи кабинет на ПП-ДБ или не. Тук идва и въпросът за първото място. Ако ПП-ДБ са първи, според мен, ГЕРБ имат по-силен аргумент да подкрепят такова правителство, защото първият е спечелил в крайна сметка. На фона на тезите за необходимост от стабилност и изборно изтощение такъв вариант е допустим, макар и малко вероятен. Разбира се, съществува много голям шанс ГЕРБ-СДС да не подкрепят такъв кабинет. От друга страна, ако ГЕРБ-СДС са първи и техен кабинет не бъде подкрепен, то тогава биха имали по-малък стимул, да подкрепят противника. Но тук има една особеност - дали за ГЕРБ няма да е по-изгодно да влияе на законодателството на кабинета през парламентарната си подкрепа и да се заяви като отговорната сила. Изборът пред ръководството на ГЕРБ ще е стратегически.