Най-старите фосили на морски влечуги бяха намерени в Арктика, съобщава БТА.
Досега най-старият известен член на семейството на ихтиозаврите беше карторинхът (с дължина 40 см), живял преди 248 млн. години на територията на днешен Китай. За един от най-големите пък се смята шастазавърът с дължина 21 м.
Заключенията са, че предшественикът на ихтиозаврите може би се е появил много по-рано, отколкото се е смятало досега.
Ихтиозаврите стават доминиращ вид и са такъв допреди 90 млн. години. Много от тях са приличали на делфини и големи китове. Хранели са се с риба и калмари.
Най-старите динозаври се появяват преди 230 млн. години.
Откритите останки от гръбначно влечуго показват, че животното е било с дължина около 3 м, което го прави голям хищни.
Периодът триас следва масовото измиране през перма и представлява началото на ерата на динозаврите.
Подобно на китовете, които са бозайници, и на други влечуги, ихтиозавърът е плод на еволюцията на животно, което е било сухоземно.
Популацията на ихтиозаврите процъфтява в ерата на динозаврите, някои представители са достигали 21 м дължина. В историята на океаните на Земята този размер е надминат единствено от най-големите китове.
Произходът на ихтиозаврите обаче остава мистерия.
Учените казват, че са намерили останки от ихтиозавър, живял около 2 млн. години след масовото измиране, приключило периода перм. В края на периода перм измират над 90 процента от животинските видове.
Фосили на възраст 250 млн. години, намерени в Арктика - край норвежкия остров Шпицберген, дават нов поглед към възхода на тези морски влечуги.
Фосилите са намерени край брега на дълбок фиорд, по протежение на речен канал, захранван от снеготопене.
Според учените ихтиозавърът, живял преди 250 млн. години, е бил доста напреднал в анатомично отношение. "Изненаната след геохимичен, томографски и микроструктурен анализ е, че вероятно става въпрос за топлокръвно животно с тяло с дължина около 3 м - океански ихтиозавър", каза Бенджамин Киър, специалист по палеонтология на гръбначните видове от университета Упсала в Швеция и автор на изследването, публикувано в сп. "Кърънт Байолъджи".
)