„По повод казуса с демонтирането на Паметника на съветската армия, СОС следва да знаят следното:
"Независимо сдружение Екогласност" се ангажира да оспори подобно Решение.
„Недостойно е да танцуваш на гроба на тирана. Това е присъщо на роба!“*
В Берлин
В Норвегия
Във Виена
Да се имат предвид:
ЕТО ЗАЩО ЕВЕНТУАЛНО ТАКОВА РЕШЕНИЕ ЩЕ БЪДЕ ОТМЕНЕНО ОТ СЪДА.
Паметникът не е общинска, а държавна собственост и в този смисъл СОС НЯМА ПРАВО ДА СЕ РАЗПОРЕЖДА С НЕГО.
За всичко останало, ще съди историята.
За нейното поругаване, също.
Затова смятам за глупав аргумента, че видите ли така предишните били срутвали знаците от миналото, та дайте и днес да правим така.
Ще завърша с думите на един голям, световен режисьор от времето, когато в киното имаше високи критерии и стил:
Как стоят нещата с паметника от законова, юридическа гледна точка, според адвокат Иво Лулчев:
Не разбирам онези, които искат да приличат на тези, които неистово отричат и критикуват. И едните и другите са еднакви.
"Паметникът на Съветската армия е защитен с редица световни, европейски и международни актове и представлява историческо, военно и архитектурно наследство. Той е израз на преклонение и признателност на българския народ пред подвига на войника, дошъл от руската земя и оставил костите си за освобождението на България и Европа от фашизма."Не съществува никаква възможност за демонтаж!!!!!
Резолюциите на ООН от 2008 и 2009 година за защита на паметниците по повод Втората световна война.Европейска културна конвенция от 19.12.1954г., приета в Париж.Европейска харта за архитектурното наследство, приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа от 26.09.1975г.Препоръка № 880/1979г. на парламентарната асамблея на Съвета на Европа за съхранение на европейското културно наследство.Конвенция за запазване на архитектурното наследство на Европа от 03.10.1985г., приета в Гренада.Договор за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската Федерация от 04.08.1992г., подписан от президентите на двете държави Ж. Желев и Б. Елцин.Съвместна декларация на президентите на Република България и Руската Федерация Г. Първанов и В. Путин за по-нататъшното задълбочаване на дружеските отношения и партньорство между Република България и Руската Федерация от 02.03.2002г.Закон за българското авторско право и смесените права.Акт за държавна собственост на недвижим имот № 3418/18.09.1947г. – Паметник на Съветската армия, намиращ се в парка на бул. Руски, бул. Толбухин, бул. Евлоги Георгиев и ул. Гурко /сега бул. Цар Освободител, бул. Левски, бул. България и ул. Гурко/, както и последващи актове № 958/02.07.1953г., № 2634/26.01.1954г., № 2636/26.01.1954г и акт № 42/18.03.1997г. на министъра на финансите.Меморандум за управление и ползване на парка и Паметника на Съветската армия от 03.02.2006г., подписан от управителя на областна администрация – област София – град Т. Модев и кмета на София Б. Борисов”.
Мине не мине време, но най-вече в предизборно време разни изчерпани откъм идейност и креативност политици у нас запретват ръкави да рушат паметници. В интерес на обективността, монументи се рушат и другаде, примерно в Полша и др. страни, обременени от историята.
Какви са хората, които не искат да имат памет, почит и уважение към миналото? На този въпрос вероятно тепърва психолози и психиатри ще отговарят. Лично аз смятам, че рушенето на паметници, независимо от идеологията, е пълна простащина и дивотия. Никак не одобрявам, че там, където сега е НДК, до 1981 г. имаше мемориал с имената на хиляди български войници и офицери, загинали в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Демонтираха паметните плочи, казаха, че ще ги пазят и...повече никой не ги видя.
Конкретно за Паметника на съветската армия /ПСА/, аналогични обелиски има и във Виена, и в Берлин, и в Норвегия, и в други големи европейски градове, но там те не пречат на тесногръди политици и никой не ги руши или мести. А от това, че в Полша са срутили близо 80 паметни плочи, не забелязвам да са постигнали фундаментален напредък в развитието си, напротив.
У нас обществото отново е разделено наполовина и едните разбиват с чук паметната плоча на монумента, а другите организирано го бранят. Дано тази запалена искра на разделението не доведе до по-сериозни катаклизми в клетата ни държава, каквито предвиждат мнозина сред социолозите и политолозите!
)