ВКС окончателно: 20 г. затвор за мъжа, убил майката на децата си в село Гложене

20 години в затвора ще лежи мъж, убил с особена жестокост майката на децата си. Това реши Върховният касационен съд.

Върховната инстанция обобщава, че не констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия или опорочили аналитично-оценъчната дейност на решаващите съдилища.

Ето и какво решил съдът:

Присъдата е издадена на Григор Георгиев, погубил Дарина Стефанова през 2019 година в с. Гложене. Той подозирал жената в изневяра. След като се прибрал от работата си в Елин Пелин, общият им дом в селото бил заключен. Влязъл през комарника.

С Решение № 82/27.02.2023 г. по наказателно дело № 888/2022 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила присъдата по в.н.о.х.д. № 1039/2021 г. на Софийския апелативен съд (САС). Решението е окончателно.

"След решение на ВКС Григор Георгиев ще изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 г. за извършеното с особена жестокост и по особено мъчителен начин убийство на майката на децата му през 2019 г. в с. Гложене.

Делото е образувано по жалба на Григор Георгиев срещу присъдата на САС, с която е частично отменена присъдата по н.о.х.д. № 476/2020 г. на Окръжен съд – Враца в частта, с която подсъдимият е оправдан по обвинението да е извършил деянието по особено мъчителен начин за убитата. Вместо това Георгиев е признат за виновен в това, че на 08/09.07.2019 г. около полунощ в с. Гложене, общ. Козлодуй, умишлено е умъртвил Дарина С., като убийството освен с особена жестокост е извършено и по особено мъчителен начин за жертвата. Наложеното наказание „лишаване от свобода“ е увеличено от 18 на 20 години, а в останалата част присъдата е потвърдена.

Не са налице и основания за преквалификация на деянието от квалифициран случай на убийство в убийство в състояние на афект по чл. 118 от НК. При установените от апелативния съд факти материалният закон е приложен правилно и деянието на подсъдимия е съставомерно от обективна и субективна страна умишлено умъртвяване на друго лице при наличие на два квалифициращи го признака – извършено по особен мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост. В решението на ВКС пише още: „Данните, на които се позовава защитникът, за употребено от пострадалата Дарина С., както и от трето неустановено по делото лице, насилие – удари по тялото и гърба, опити за намушкване с нож, се съдържат единствено в обясненията на подсъдимия Георгиев, на които решаващите съдилища не са дали кредит на доверие като доказателствено средство, а се оценили като средство на защита. Този извод не е бил произволен, а изведен след съвкупен анализ на останалата доказателствена маса, при стриктно спазване на процесуалните правила за анализ и оценка на доказателствените източници поотделно и в тяхната взаимовръзка и при спазване на принципите на формалната логика.“

Тричленният състав на ВКС приема касационната жалба за неоснователна. Оплакването на подсъдимия, че е лишен от процесуалното право да разпита непосредствено и лично единствения свидетел-очевидец и така е ограничено правото му на защита е неоснователно. Пред първоинстанционния съд Георгиев лично и по несъмнен начин е дал съгласието си показанията на малолетния му син, събрани в хода на досъдебното производство в разпит пред съдия, да бъдат приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им, поради което не може да се коментира каквото и да е ограничаване на правото му на защита от Окръжен съд – Враца. От своя страна, въззивната инстанция с основание е счела, че повторен разпит на малолетното дете не е необходим, след като то е разпитано пред съдия в присъствието на психолог и педагог, а показанията му са прочетени със съгласието на подсъдимия. Според върховните съдии отказът на апелативния съд да допусне разпита на малолетния син на Георгиев, който е и лице със специфични нужди от защита, с нищо не е нарушил или ограничил правото му на защита. „Доколкото чрез този разпит подсъдимият се е домогвал да докаже, че в нощта, когато е убил майката на детето си, в дома им е имало и трети човек, който го бил нападнал, версията е разгледана и от двете съдилища и е преценена като защитна, поради това че не се подкрепя от нито едно доказателство или доказателствено средство от доказателствената съвкупност – разпити на свидетели, протоколи за оглед на местопроизшествие, заключения на назначени по делото съдебно-медицински експертизи и експертизи на веществени доказателства“, посочва тричленният състав на ВКС. Поддържаните в жалбата аргументи, че чрез разпита на сина си ще установи, че майката неизвестно кога е заплашвала, че ще убие децата си, е обстоятелство, което е неотносимо към главния факт – извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него.