"Ако депутатите се съсредоточат върху това как да се увеличат разходите, без да се грижат за това откъде ще дойдат приходите и да разчитат на базата на висока инфлация - гаранция, че ние влизаме в ситуация на много сериозни бюджетни дефицити, които водят след себе си увеличение на външния дълг, повишаване на разходите години напред", добави Войнов.
И е категоричен, че имаме крещяща нужда от приемането на бюджет.
Юлиян Войнов припомни, че в Еврозоната инфлацията намалява, а в България стои на високо равнище.
Над 75% от българите изпитват затруднения да покриват ежедневните си разходи, показват резултати от последно проучване на Националния статистически институт.
Войнов смята, че помощите трябва да са таргетирани към конкретно нуждаещи се група от хора.
Христина Христова се надява да има по-малко популизъм и "флиртуване" в предизборната кампания.
Христова подчерта, че е тревожно разхищаването на бюджетни средства нецеленасочено.
Според нея е изключително важно какво ще предприеме държавата.
"В България години наред стандартът на живот е нисък. Въпросът е защо той остава най-ниският в ЕС. Явно има някакви причини. Обикновено, когато говорим за доходи, се съсредоточаваме върху държавата, започваме да говорим, че трябва да се увеличи минималната работна заплата и пенсиите, но виждаме, че това не е решението, което води до сериозно повишаване на стандарта. Може би трябва да потърсим причините в това, че България години наред изостава в своето икономическо развитие - по-малко инвестиции, по-малък растеж на икономиката, по-малко увеличение на доходите", коментира икономическият анализатор Юлиян Войнов в ефира на Bulgaria ON AIR.
"Да има повече диалог за сериозния проблем, който имаме и който само със сериозни мерки може да бъде решаван. Това разхищение на бюджета и този дефицит - това е прецедент, който от много години не сме имали. В началото на годината обикновено се формира излишък, това е много тревожно", категорична е тя.
"Данните показват, че за първи път от 2015 година ние имаме бюджетен дефицит над 1 млрд. Всички тези фирми, които образуват свръхпечалби, те продължават да получават енергийни помощи, още повече се помпа тяхната свръхпечалба. Не се направи дефиницията за енергийна бедност. Трудно могат да се въведат популярни и ефектни мерки. Ситуацията е трудна. Факт е, че ние не правим нещата така, както трябва. В цяла Европа има инфлация, но при нас е 2 пъти по-висока", поясни тя.
"Дебатите в парламента трябва да бъдат много отговори, вярвам, че ще се направи сериозен дебат как да се осигури приходната част на бюджет. Трябва да се направи анализ, дали намаляването на ДДС-то влияе на цените на стоките, дали не е само намаляване на приходите в хазната. Стъпка в правилната посока е това мобилизиране на контролните и регулиращите институции. Трябва да придружено със сериозна информационна кампания, защото хората си правят сметката и променят своето потребителско поведение. Много хора вече търсят промоциите или просто не купуват стоки с много висока цена", добави бившият социален министър.
"За съжаление, България е една от малкото държави, където тези подпомагания чрез парични стимули за цялата икономика. Явно е, че това не е най-добрият подход. Фирмите, които са със свръхпечалба, продължават да получават помощи, докато същевременно една от сериозна част от населението не успява да се справи. За мен е учудващо защо толкова дълго време не се направи този критерий за енергийна бедност, кои са хората, които наистина имат финансови проблеми", каза анализаторът.
"Това е очаквано състояние - през първата половина на 2023 година инфлацията да бъде двуцифрена, тя е точно такава за януари. Тревожно е това изследване. Има още едно тревожно число - близо 70% от хората не са получили увеличение на доходите. Тоест те изостават сериозно от инфлацията. Направи се крачка миналата година за минималната работна заплата, но отново не покрива инфлацията", каза бившият социален министър Христина Христова в студиото на "България сутрин".
По думите му 1/3 от БВП на България изчезва и не се отразява в статистиката: "Явно причината е, че бизнесът се страхува да комуникира с администрацията, предпочита да стои на тъмно, предпочита да не плаща данъци. Трябва да потърсим причина доколко бизнес средата предразполага за изсветляването на доходите и дали няма причини, свързани с институционалното състояние на страната."
)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)