"Да, втората част на директивата - насърчаване на колективното договаряне на заплащането на труда в много голяма степен не видя бял свят. Това, което направи народното събрание е една стъпка, но върху нея трябва да се гради - тази адекватност трябва да се мери и оттук насетне и нагоре над това минимално ниво", допълни още той.
Работодателските организации сезираха Европейската комисия по въпроса с формулата за определяне на минималното възнаграждение.
Според представителите на бизнеса при въвеждането на новите правила за определяне на минималната работна заплата у нас не е спазена процедурата, заложена в европейската директива.
"Според процедурата при определянето на минимална работна заплата трябва оценка на това колко адекватна е тя. В България казахме, че минималната работна заплата е равна на 50% от средата. С това се обезсмисля се цялата процедура, която предхожда това решение - разработването на критерии, ролята на работодатели и синдикати и се казва: "Това число ще бъде толкова, то се определя през септември на база статистически данни", коментира заместник-председателя на Българската стопанска камара Мария Минчева в ефира на БНТ.
"Ние трябва да приемем механизъм за определяне на минималната заплата и тя трябва да е адекватна, според директивата. Тя насърчава и колективното трудово договаряне, за което у нас никой не говори, но за нас тази част е съществената. Затова, донякъде, бих се съгласил, че по начина, по който българският парламент се позова на директивата, той не я транспонира, а се позова на нея и фиксира едно съотношение", коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)