„Всяко тържество на българите е смърт за Русия“, написал Аксаков през декември 1885 г. във вестник „Русь“.
„За чиста и свята република!“, казал Левски.
„Чудесно!“, казали българите, „ще кръстим улици на негово име!“
„Ъхъ…“, казали българите и след Освобождението веднага отишли да си търсят цар.
Един от най-великите генерали в историята не само на България, но и на света – генерал Колев, размазва руснаците и през 1918 г. България подписва Брест-Литовския мирен договор от страната на победителите.
„Когато се освободи България, за мен не остава вече работа помежду ви. Тогава аз ще отида в Русия да съставлявам комитети, защото там, макар и да няма чалми, народът е притиснат от нас повече“.
Говори се, че когато пак дошли в България 1944 г., да я „освобождават“, обикаляли из Добруджа, за да намерят паметника на генерал Колев, за да го поругаят и да си отмъстят.
Окупираната територия се нарича „Руско-Дунавска област“ или „Задунайская губерния“, а не България.
Отравят Захари Стоянов, убиват Стефан Стамболов.
Русия насъсква Сърбия да ни нападне в гръб и така започва Българо-сръбската война.
Руснаците започват и финансират преврат, с който свалят княза и насила го откарват в Русия.
Аксаков, между другото, е предлаган за княз на България през 1879 г. Каква ли щеше да е историята ни тогава…
Васил Левски отговаря на въпрос на съселянина на бай Иван Арабаджията Божил Гергев в присъствието на Ангел Кънчев, Димитър Общи и Сава Младенов: „какъв ще стане, когато се освободим?“
Генерал Колев – най-добрият лечител на болни руски имперски амбиции.
Какво всъщност отбелязваме на 3 март?
Много интересно…
Същите някак са успели да направят кашата в главите на мнозина толкова силна, че да свързват паметника на съветската армия с освобождението от турско. Всичко руско за тях е светиня и подробностите нямат значение.
Същите, които твърдят, че 200 000 техни са умрели тук. Същите, които опънаха бодлива тел и сложиха въоръжени граничари по очертанието на родината ни, за да не може никой да отиде навън, за да види лично колко гнил е „гнилият запад“.
Колко от тези неща са били изучавани в училище в България? Колко хора ги знаят?
„По това време се почувства и необходимост от подкрепа за нашите части в Добрич. Българските войски при Добрич са изправени пред натиска на превъзхождащ ги противник, състоящ се от съединените части от 61 руска дивизия, Смесената сръбско-руска дивизия, една румънска дивизия и един руски конен полк.[…]
Победата над врага е просто грабната в последния момент от чувстващите се вече победители обединени руско-румънско-сръбски войски.
В донесението, което ген. Колев изпраща на командващия ІІІ армия за срещата с русите на бойното поле, той пише дословно: „Характерни са думите, които техни казаци казвали пред селяни българи: „ние мислехме че българите няма да стрелят по нас. Между това, обаче те се хвърлят като кучета, и проклятие: десет човека атакуват четиридесет““.
Добре, че е имало поне един трезвен от опиянението на онова „Освобождение“ – Захари Стоянов, който отговаря на Аксаков: „В своята газета вие казвате ясно и открито, че всяко тържество на българите е смърт за Русия, че балканските държави не трябва да имат нищо свое, че те трябва да бъдат притежание на русите, или, по-ясно казано, те трябва да се погълнат от вашата държава. Колко сте жестоки покровители. Колко се оправдава онова изречение, че вие правите народите на мост, за да преминете по тях, а после вземате за себе си и самия мост“.
А, ако погледнем от призмата не само на историята, но и на днешните събития, то трябва задължително да се говори за това, че билите се за свободата на България имперски войници през онази война са от украински полкове – Тридесет и пети Брянски и тридесет и шести Орловски полкове. Още през 1876 г. украинските полкове са били (по указ на царя за мобилизация) съставени почти изцяло от местни, демек: от украинци.
А, ако ще говорим за трети март, то трябва да е за ТОЗИ трети март – когато е подписан Брест-Литовският мирен договор. Договорът, за който най-малко се говори и знае в България (защо ли!), може би по-малко дори отколкото и за Молотов-Рибентроп.
И е крайно време да се разберем какво значи „патриот“. Дали е човек, който прави кочина около себе си, но вее трибагреник през това време, дали е някой, който прецаква сънародниците си с далаверка, но има татуировка на Ботев, дали е някой, който знае да рецитира фалшива руска история, дали е някой, който не дава да се говори за проблемите на България все едно не съществуват и не позволява да се разрешават;
Когато идва време за Съединението, Русия се противопоставя и царят настоява султанът да влезе с войска в Източна Румелия и си я върне. До ден днешен (2023 година!!!) руснаци използват изрази като: „трябва да върнем тези неблагодарни българи на турците!“, все едно са ни собственици и само трябва да предадат каишката на турците.
По-късно този абзац от книгата на Захари Стоянов за Левски нашите „учени“ и „историци“ ще перефразират, та да звучи, че Левски щял да отиде да се бори за свободата на „други народи“, без да се казва за кои други народи иде реч.
Ако някой каже, че тогава украинците са били в състава на империята и съответно са руснаци, трябва много да внимава, защото тая глупост автоматично означава, че Левски и Ботев, и Раковски, родени в територия на Османската империя – по тази тъпа логика – са турци. И защо украинците от руската империя ги наричаме руснаци, а финландците от руската империя си ги наричаме финландци? И колко въобще знаят, че финландците са били в руската империя (но тях си ги водим „финландци“!)
Но знаят, че 200 000 руснаци умрели в България? При положение, че данните сочат за около 11 000 войници от всички народи на империята тогава. Дали има връзка между това непознаване на историята и факта, че като си отиват „освободителите“ от тук, отнасят със себе си (освен златото ни и) архивите ни, та никога да не ги видим и прочетем, идните поколения да учат само удобните лъжи?
Странно нещо е историята, нали? И става още по-странно, ако я дадеш да я пишат същите, дето научиха техните, че азбуката била написана от Ленин и като ги питаш Пушки сто години по-рано на какво е писал, те гледат като теле в железница… Същите, които после смениха плочата и за да накажат българското самосъзнание, заговориха, че азбуката била измислена в Македонските земи.
Същите хора, които искат да замаскират думите на Апостола, са научили една маса българи да си мислят, че Русия се била борила за свободата на българите, а не чисто и просто, за да завладее стратегическа територия на Балканите, да наложи своя власт и да се докопа до проливите.
или е някой, който си позволява да критикува недостатъците, за да може да се поправят, който макар и да не вее трибагреник за щяло и нещяло, помага на сънародниците си, не им пречи и не ги прецаква, който знае откъде идва и накъде отива и е готов да пази природата, планината, морето, реките, градовете и сънародниците си, без да чака похвали и благодарности?
Защо се говори за руснаци, а не за украинци загинали за свободата на България? Нали искате за „благодарност“ да стане дума? Къде е благодарността? В псувните по украинските бежанци, които днес имат нужда от помощ… същите, чиито пра-пра-дядовци са умрели в България за свободата ни?
5 декември 2025 г. в 09:08 ч.
)