"Ако изпълнителната и законодателна власт започне да работи упорито за покриване на критериите и институционална подготовка, можем да посочим 1 януари 2026 г. като реалистична дата за приемането на еврото. Всички дати преди това са с минимален шанс", каза пред businessnovinite.bg икономистът Михаил Кръстев.
Ваши колеги споделят, че най-добре икономически е да се влезе на 1 януари, както са направили другите държави. Защо? Има ли държава влязла на 1 -во число друг месец или би било прецедент?
Г-н Кръстев, изговориха се какви ли не неща за потенциална нова дата за въвеждане на еврото. Коя според вас е най-вероятна и защо?
Кога може да очакваме да бъде приет Бюджет 2023 г. и какво би станало, ако се забавят?
Наистина ли инфлацията е най-големият ни проблем, имайки предвид, че и Хърватия прие еврото при по-висока инфлация?
Очаквате ли цените на стоките да вървят още нагоре тази година?
Още интересни факти, четете в интервюто:
Ако това се случи, би било прецедент. Няма техническа пречка за присъединяване към Еврозоната от средата на годината, но това едва ли ще се случи. От една страна вече подчертах, че шансовете да покриваме критериите за инфлация и бюджетен дефицит към средата на 2024 г. клонят към 0, от друга страна това би създало сериозни затруднения за бизнеса, чисто счетоводно.
Важно е да направим разграничение между привнесената най-вече от ЕС инфлация и тази, която се генерира по вътрешноикономически причини. За съжаление България не може да направи много по първия фактор. Ние сме малка отворена икономика и няма как да бъдем изолирани от случващото се в Еврозоната. Това, което може да се направи, е да се ограничи допълнителната инфлация, която генерираме тук. През 2022 г. бе направено всичко възможно, за да се увеличи инфлацията, чрез мерки, които бяха обявени като антиинфлационни. Дотирането на потреблението на горива, компенсирането на бизнеса и домакинствата за високата цена на електроенергията, това са проинфлационни мерки. Единствените познати ефективни методи за борба с инфлацията, са намаляване на паричното предлагане и ограничаване на потреблението. Когато това се случи, цените ще паднат. Ако не се случи, ще продължат да растат. До момента не се наблюдава тенденция за понижаването им.
Доколкото чухме заявленията на финансовото министерство, проектобюджет за 2023 г. ще бъде внесен още в първите дни на новия парламент. Остава въпросът какъв ще бъде този бюджет. Ще бъде ли консервативен и фискално дисциплиниран, така че да покрием критериите за еврозоната или ще се продължи с политиката на раздути социални разходи, дотации и компенсации, които ще ни отдалечат от нея.
Най-простият отговор на този въпрос е – когато сме готови. Определянето на дата за присъединяване към Еврозоната е важна само заради институционална подготовка, изготвяне на пътна карта и действия, които финансовият сектор трябва да предприеме преди влизането ни в единния валутен съюз. Извън това, датата е по-скоро политическа тема, която не кореспондира с истинските условия, които България трябва да изпълни, за да бъдем член на Еврозоната. Условия, свързани с инфлацията и бюджетния дефицит. Затова казвам, че ще се присъединим, когато сме готови, а датата ще бъде определена когато има ясна прогнозируемост, че изпълняваме всички условия за присъединяване. Шансът това да се случи от лятото на 2024 са почти нулеви, а от 1 януари 2025 минимални. Причината е средносрочната фискална перспектива в страната. Единствената причина да покрием критерия за бюджетен дефицит под 3% беше отлагането на някои капиталови разходи в края на годината. Ако това не беше направено, нямаше да отговаряме и на изискването за дефицит.
Нека първо уточним ситуацията с Хърватия. За нея бе направено изключение, но не по отношение на инфлацията, а на размера на дълга към БВП. Хърватия категорично не покриваше този критерий, но Европейската централна банка и Еврогрупата решиха да направят изключение. По отношение на инфлацията ситуацията бе по-различна. От разглеждания период от май 2021 до април 2022 г. бяха изключени Малта и Португалия, които имаха най-ниска инфлация в Еврозоната тогава. Обяснението бе, че инфлацията в Малта е изкуствено занижена заради правителствената подкрепа в енергийния сектор, а в Португалия заради ефекта на пандемията върху туризма. Така от сравнението с Хърватия бяха изключени тези две държави и останаха Франция, Финландия и Гърция. С малко, но страната успя да покрие този критерий. За да се окаже България в същата ситуация, вместо Малта и Португалия, трябва да бъдат отстранени повечето държави от Еврогрупата, което е невъзможно. Важно е да се разбере, че присъединяването на България към Еврозоната е периферен проблем за единната валута в момента.
Но разговорът за бюджета не трябва да се изчерпва единствено с разговор за еврото. Основният проблем в работата без финансова рамка е липсата на предвидимост, най-вече за частния сектор. За добро или лошо държавата е сериозен участник в икономиката, главно чрез преразпределението на финансов ресурс. В някои случаи обаче държавата се оказва некоректен платец. Да вземем за пример строителния сектор, където важни инфраструктурни проекти, включително железопътни и ВиК, остават нереализирани заради липса на плащане или липса на яснота относно размера му. Последните два парламента оставиха хаос в това отношение и всичко трябва да се оправи през приемането на ясна бюджетна рамка. В противен случай проблемите ще продължат да се задълбочават.
Основните ми опасения са свързани с това да не се продължи досегашната практика на прахосване на парламентарно време по теми, които не засягат законодателят. Показателен пример в това отношение за извънредните комисии от последния парламент, като например тази за „Нексо“. От всичките й заседания и изслушвания на най-висшите държавни институции не разбрахме нищо, което не можеше да бъде съобщено в едно прессъобщение. В същото време проблемите с инфлацията, с липса на бюджетна рамка, с липса на предвидимост, остават нерешени.
Основните усилия са съсредоточени около овладяването на инфлацията и борба с прегряването на европейските икономики. В този контекст не можем да очакваме, че ще бъде направено изключение по отношение на инфлацията. Всички други пречки за присъединяването ни са второстепенни. Дава се пример с конкретни законодателни промени, но това е крайно несериозно. Ако имаше законови пречки пред България, то няколкото закона нямаше да бъдат внесени в последния момент. Това са подробности, които се използват и ще бъдат използвани в борбата за политическо надмощие, но не са причина. Потвърждение получихме и от Валдис Домбровскис, който посочи инфлацията като основна причина за отлагане на приемането ни е Еврозоната.
Още по-голям е проблемът с инфлацията, която не показва устойчив тренд на понижаване, изпреварващ този в Еврозоната, а знаем, че когато гледаме инфлацията като изискване за приемане на еврото, трябва да се равняваме към останалите страни в еврозоната. Ако изпълнителната и законодателна власт започне да работи упорито за покриване на критериите и институционална подготовка, можем да посочим 1 януари 2026 г. като реалистична дата. Но не съм оптимист, че това ще се случи.
По думите му, ако България влезе на 1 число в месец, различен от януари, то това би било прецедент. Кръстев е категоричен, че инфлацията е основна пречка пред страната ни за влизане в Еврозоната, а за момента не се наблюдава тенденция за понижаването на цените.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)