- Самото неискане на конвергентен доклад от наша страна означава, че нашите европейски партньори по един неформален начин ни казват, че не покриваме някои от изискванията за влизането ни в еврозоната. Основната пречка пред този процес остава инфлацията, която за 2022 година през хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) възлиза на 14,3%. Инфлацията измерена през ХИПЦ е количествен макроикономически измерител, с чието покриване ЕЦБ явно не може, а и не иска да направи никакъв компромис независимо, че години наред изпълняваме този критерий. Друг основен проблем свързан с инфлацията, който сме коментирали с вас неведнъж в последната година е, че тя е тук, за да остане въпреки забавянето на нейния ръст от върха й достигнат през септември 2022 година. Тоест, не може да очакваме тя да спадне достатъчно бързо и значително, за да можем да покрием изискванията за влизане в еврозоната в средносрочен аспект. Имайте предвид, че тази година едва покрихме критерия за бюджетен дефицит към БВП от под 3%. Един от големите успехи на министерство на финансите през изминалата година беше именно, че не внесе бюджет в Народното събрание, защото ако това беше се случило, политиците щяха да гласуват огромни и неустойчиви публични разходи, с което със сигурност нямаше да успеем да покрием изискванията за бюджетен дефицит към брутен вътрешен продукт за 2022 година, които на всичкото отгоре щяхме много трудно да успеем да финансираме. Друг ключов момент беше, че министерство на финансите реално прехвърли някои публични разходи в 2023 година, с което стана възможно към края на 2022 година да имаме бюджетен дефицит към БВП от 2 ,9%, с което де факто и покрихме изискванията ни за членство в еврозоната. Един от основните вътрешнополитически проблеми пред членството ни в еврозоната обаче остава тежката политическа криза, в която изпадна държавата в последните две години, от която сякаш поне на този етап няма изход. Моите основни притеснения по линия на макроикономическите показатели в средносрочен аспект са свързани с бюджетните дефицити, които има риск да реализираме през 2023 и 2024 година. Ако се сформира редовен кабинет след поредните предсрочни парламентарни избори е много вероятно да започне неустойчиво харчене на публичен ресурс, което ще ни отдалечи допълнително от еврозоната. В по-дългосрочен аспект остава рискът с непокриването на критерия на държавен дълг към БВП, ако естествено политическата ни класа не проумее колко е важно бюджетните дефицити да бъдат балансирани. Друг съществен потенциален макроикономически риск е увеличаване на лихвените равнища в страната, което представлява още един количествен критерий, който трябва да покрием, ако искаме да влезнем в еврозоната. Така, че през 2022 година за съжаление изпуснахме ключов момент за членството ни към еврозоната.