Приказки за идиоти, спящи народи, вещицата от изтока и един румен, който бил малко червен

„ИдЕот“ е човек пълен с идеи. Това го разбрах днес, та реших да го споделя – ей така просто, няма нищо общо, повтарям: НИЩО ОБЩО със следващите редове и героите в тях.
…

А сега една друга приказка, която няма нищо общо с нищо от по-горните редове:

The End… исках да кажа: конец фильма.

И след като старото бèкàпè се събра, няколкото все още будни зрители на мултипликационното филмче или там… читатели на приказката се зачудиха какво ли ще сътворят тия от старото бèкàпè.

И така, мили деца, с тези приказки се разделяме за днес, благодаря, че бяхте с нас.

И той казал: „Не се безпокойте, аз имам тука едни други експерти, те са по-важни експерти, аз им казвам какво да ми кажат и после ги слушам какво са ми казали. Та те казаха, че всичко е наред“.

Лека ви нощ! Хубаво да се завиете, че ще е дълга и мразовита.

Руменият обаче имал една тайна: много обичал вещицата от изтока и си имал вземане-даване с едни червени принцове и принцеси от една друга приказка (не казваме коя).

Било вълшебно. Един ден обаче разказвачът на приказката трябвало да смени повествованието, защото историята много затъпяла и той раздал новите роли на старите герои.

И така хората се поуспокоили и се върнали към дрямката. И руменият президент, и той си отдъхнал.

На едни се паднало да са банкери, на други – бизнесмени, трети станали демократични политици и се разделили на партии и според новите си роли трябвало да се карат помежду си.

Някакви досадници тогава му казали: „Ей, румения, виж, чуй! Самите експерти, в които се кълнеш, казват, че цикаджиите са оплескали изборите и ще ни убият демокрацията!“

Първо обезглавиха ламята на Промяната, после сипаха захар в резервоара на Демократичната България. Какво, какво остава? Какво ще измислят да направят?

Речено – сторено.

Сърцето му се свило, защото хем бил обещал на едни там – немного важни хора – да им пази демокрацията, хем обаче неговите си принцове и принцеси искали да я убият. Що да стори?

Така че, мили деца, нищо няма да се промени, докато вещицата от изтока не бъде унищожена, като в добрите приказки.
…

„Ще върнат манипулацията с хвърчащите хартиени бюлетини“, предположи някой, но другите го освиркаха: „Айде стига бе! Това е тъпо. Те не са чак толкова нагли, бе! Две хиляди двайсет и коя година сме!!!“. Представете си сега физиономиите на същите тия неверници, който се подиграваха на предупреждението. Ченетата им увиснаха.

Имало едно време една голяма, червена партия, която царувала в земята на руските задунайски миньони. Царувала дълго и сладко, ама много сладко. Червените партийни принцове не пропускали хранене – по 4-5 пъти на ден, а малките им лейтенанти обирали всичката мас от господарската маса.

Плеснаха се по челата и съвсем загубили интерес към повествованието на тая тъпотия, няколкото будни зрители/слушатели/читатели им теглиха една и затвориха куфара, викнаха такси и поръчаха: „за Терминал две“. Останалите зрители – и те, като поданиците в омагьосаното царство от приказката – спят непробудно, прокълнати от вещицата от изтока.

А, за да е пълна картинката и хората да не фащат вяра на разни Лами и Демокрации, им пуснали разни червени калинки, като например вечномладата Маяма, на която вече никой не вярвал (по разни причини) нарочно да се съгласяват с Ламята и Демокрацията и да говорят, че промените на цикаджиите са лоши, за да може хората, като видят и чуят, че баш калинките ги говорят тия работи, да си кажат: „а-а-а, щом калинките подкрепят позицията на Ламята и Демокрацията, значи съвсем са лоши тия позиции. Добре си направиха принцовете и принцесите, като си върнаха хвърчащите хартиени бюлетини“.

Все повтарял „експертно това“, „експертно онова“ и много обичал да си слуша собствения глас, докато обаче един ден не се случило точно експертите в държавата му да кажат, че цикаджиите са оплескали изборите. Повтарям: цикаджиите, не циркаджиите. Макар че разбирам объркването ви.

Минало се обаче време, трийсет, че и повече години и старата любов се оказала по-силна от всичко – а и след като поданиците в омагьосаното царство така и така спели непробуден сън, подклаждан от проклятието на вещицата от изтока, старите червени принцове и принцеси решили да се съберат отново. И така – с помощта на философския факултет на държавната им сигурност, който пазел досиетата на всички и раздавал кесийки с парички, те се срещнали отново, познали се, прегърнали се, целунали се и си облекли пак старите червени дрешки със сърповете и чуковете.