Знамение в столичната черква с гроба на Левски

„Някаква ясновидка била казала, че костите на Левски са тука. Лежал под стълбището със сключени ръце и кръст в ръцете“, докладва жена, живееща в района.

„Опитваха се да отворят вратата с ключа, но безуспешно – сама се бе заключила“, разказаха свидетели, които ни изпратиха и снимки. Повредена брава или знамение свише - остава загадка, пише Телеграф.

Знамение се случило наскоро в столичната черква „Св. Николай“, популярна с легендите, че там са костите на Левски. Вратата хлопнала и жената, продаваща свещите, останала навън заедно с няколко богомолци.

А дали революционерът е бил погребан после в този храм и как тялото му е пренесено покрай зaптиетата, все още се спори.

Археолозите успяват набързо да я датират от XI век. Скоро обаче се оказва, че под нея лежи много стара римска гробница, която е от IV-ото столетие след Христа.

Битуват сериозни подозрения, че костите на Левски могат да бъдат и в черквата “Света Петка Стара” на столичната улица „Цар Калоян“.

В започналата ожесточена дискусия учени и интелектуалци се разделят на два лагера – единият защитаващ позицията, че това са костите на Дякон Левски, а другият яростно оборващ я.

Именно това се оказва голям проблем и при друг храм - „Св. Петка Самарджийска“ в подлеза на ЦУМ.

Междувременно едно интересно сведение се открива в публикация в списание „Мир“. В броя му от 6 март 1937 г. баба Мария поп Павлова, която е жена на Ботевия четник Илия Джагаров, разказва следното:

По думите й тази легенда тръгнала сред хората преди около 10-ина години и оттогава малката черква се радва на голяма популярност. Самият храм се намира под козирката на хотел „Рила“.

През 50-те години църквата все пак не е съборена. Имало мегаломански проект да се издигне върху нея комунистически монумент, но плановете не са се осъществили.

Приживе писателят Николай Хайтов също бе убеден, че Васил Левски е погребан именно в църквата „Св. Петка Самарджийска“. През 2012 г. там бе поставена мемориална плоча, указваща гроба на Левски, зад стената на храмовия олтар.

Според автора на „Диви разкази” Васил Левски е бил погребан първо в гробището за престъпници, но е изровен оттам тайно и после е повторно погребан и опят по християнските канони в черквата „Св. Петка“ в днешното Ларго на властта.

Този февруари се навършват 150 години от обесването на националния герой, но мястото на гроба му все още остава неизвестно. Предполага се, че след като Левски е свален от бесилката, той е погребан в някой от християнските храмове в близост.

„Тялото на Апостола е било погребано от поп Тодор много близо до бесилката. През нощта по-рано гробът е бил откопан от тогавашния клисар при днешната църква „Света Парашкева“ („Св. Петка Самарджийска“) на улица „Мария Луиза“ и погребано в олтара на същата църква. Този подвиг е бил извършен от Христо Хамбаров-Гъската, който е бил във връзка с членовете на Софийския революционен комитет”.

Апостола на свободата Васил Левски е обесен, както е известно, на 18 февруари 1873 г. (нов стил) в София, на мястото, където се въздига сега неговият паметник. Обесването е станало публично, погребването му — също, и въпреки това нито гробът, нито костите му са могли да бъдат открити, когато е било решено да бъдат положени в основите на строящия се паметник. Оттогава възникват и споровете за неговия гроб.

В подкрепа ученият сочи, че основите на църквата са минали през костите на долните крайници, което нямало как да се случи, ако погребението е извършено по време на турското робство. Предполага се, че Дякона е свален от бесилото от родолюбиви българи и с риск пренесен покрай конака (днешната национална галерия - Двореца на жълтите павета).

Днес църквата е известна сред хъшовете на столицата с това, че всеки четвъртък там се организира безплатна кухня за бездомни хора. Всъщност на опашката за топла чорба се редят много бедни българи, за които цените на храните в родината на Левски са непосилни.

Дошли на помощ мъже, пробвали да извадят вратата от пантите, но отново без резултат, сякаш Мирликийският чудотворец бил решил да не пуска никого в този ден. Църквата на столичната улица „Цар Калоян“ е известна с преданията, че под стълбището й се намира гробът на Апостола на свободата Васил Левски.

Иначе самата черква е вградена в административната сграда на Софийската митрополия, където се намира седалището на патриарх Неофит. Църквата датира още от 1241 година и със сигурност е функционирала и в онзи мрачен февруарски ден на 1873 г., когато Апостола на свободата увисва със страшна сила на позорното бесило.

Междувременно плъзнала мълвата, че е открит гробът на Васил Левски и костите му, но по нареждане на върхушката от БКП тялото е скрито, за да не засенчи култа към партията майка. Дни по рано вече е минал Априлският пленум, на който Тодор Живков опитва да вземе цялата власт – Вълко Червенков е критикуван за създаване на култ към личността, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов.

При последните проучвателни работи на обекта в близост до олтара излиза гроб, записан в документите под инвентарен номер 95. Според разказите на очевидци в него е имало череп, който лежал в близост и на едно ниво с основата на олтарния камък. Подколенните кости пък са се намирали в ниша в една от стените. Находката е фотографирана чинно, а после костите събрани в кашон и пренесени в Националния археологически музей.

При строителството на хотела бил направен голям изкоп, почти до стълбището на храма. Тогава обаче кости не е известно да са откривани. Друг вариант реди те да са потулени набързо, за да не засенчи нищо застрояването на центъра на българската столица.

Професорът от Духовната академия Христо Гяуров е сред първите изказали предположение, че тъкмо това е гробът на Левски. Шефовете на самите разкопки проф. Михайлов и арх. Бобчев също са на различни мнения. Проф. Стамен Михайлов е убеден, че скелетът не може да е на Левски, защото е от по-стара епоха.

Там също се дирят мощите на революционера, считан от народа за светия. През 50-те години на миналия век църквата се оказва трън в очите на комунистическия режим. При масираното строителство храмът попада точно в Бермудския триъгълник, който трябвало да описват монолитните сгради на Партийния дом, Министерския съвет и президентството, тогава в процес на строеж. Т. нар. ларго на властта е доста по-важно от някакъв християнски храм, който така или иначе влизал в разрез с идеологическата доктрина за живот без Бог. Така съгласно разпореждане на Министерския съвет от 7 май 1956 година църквата "Света Петка Самарджийска" е трябвало да се събори.