"Чувам хората как викат, че са живи, обаче няма техника, няма кой да ги изкара, хората ровят с ръце... и деца, и бебета и т.н. Там е страшно в момента, наистина хората казват, че това е краят на света", казва д-р Мохамед Алибрахим.
Да помагаш със сърцето и с професията си. Един лекар от сирийски произход, спасявал животи у нас в Спешната помощ, замина за районите на земетресението в Сирия.
До момента загиналите в Сирия са над 4000, но се очаква броят им да нарасне.
За разрушенията от Алепо разказва д-р Мохамед Алибрахим - лекар от Центъра за спешна медицинска помощ в София.
Не крие сълзите си при съкрушителната гледка.
Оцелелите живеят в страх, спят навън при минусови температури без годна вода за пиене. Холерата се разпространява наравно с глада и паниката. И въпреки всичко, там някъде се прокрадва и милосърдието.
Сирийският народ осигурява хранителни продукти, одеяла, но има недостиг на лекари, медицински сестри и парамедици. Болниците са пълни с пострадали.
Той няма семейство в Сирия. Загубил го във войната. Но в очите на всеки пострадал вижда свой близък. Връща се в родния си град Алепо 12 години по-късно. За да помага, защото такава е мисията му като лекар.
"Не деля хората на нашите и вашите, или на мюсюлмани и християни. Всички хора са специални за мен и държа еднакво за тях", признава лекарят.
"Хората почти всички спят навън, макар че са на ниски етажи от страх, или ако имат коли. Глад, мизерия и водата не е годна за пиене, има разпространена холера. След тази война 12 години, сега хептем хората умират от глад", казва лекарят.
"Хората, ако имат две парчета хляб, дават едно парче на тези, които помагат", казва той.
"Много тежко и съм ревал, и съм плакал, има за какво. Най-вече има хора, които страдат от стреса, има с диабет, които трябва да бъдат на инсулин, а там няма инсулин, няма ендокринолози. Има хора, които са с ампутирани крайници, млади хора. Тежка е картината и аз се чувствам горд понеже им помагам колкото мога", разкрива д-р Алибрахим.
"Хората само казват "Помогнете". Плачат и реват. Жени, деца. Казват Бог да е с вас да помогнете колкото можете. Там казват, че наближава краят на света. Трагедията е голяма. Даже има наводнение от реки, цели села, които изчезнаха от Сирия, покрай това земетресение. Вътрешните хора сирийците идват с одеяла, с каквото могат, дрехи и помагат на пострадалите, макар че и те нямат, но делят с братята си и сестрите си. Имат нужда от психолози, имат всички паднали в беда, уплашени, и има страхови неврози, паникатаки. Освен това живеят навън, сега в момента в Сирия са минусови градуси, много студено, сух студ. Няма с какво да се завият, нямат палатки, нямат одеяла, децата нямат якета, нямат ботуши", казва още д-р Алибрахим.
Алепо, където се намира сирийският лекар, е под контрола на президента Башар Асад. Северозападният сирийски град дълги години беше на основната фронтова линия в сирийската гражданска война. Информацията, които идва от Сирия, е оскъдна. Не е известен точният брой на пострадалите. Данните на ООН за пострадалите се разминават в пъти с тези на официалните власти.
Доктор Алибрахим рискува живота си, жертва спокойствието си. Взима отпуск, какъвто не е ползвал от 4 години, и заминава, защото се чувства длъжен да го направи. "Вместо да отивам на Хавайските острови, отидох да помагам на пострадалите хора, които не спим, студено, сух студ и така".
След новината за земетресението в Турция и Сирия решава да отиде в засегнатите райони, за да помага на пострадалите хора. На 11 февруари тръгва към Сирия с частна линейка от Варна. Доктор Алибрахим разказа за БНТ, че 12 години не е бил в Сирия заради войната. Това, което вижда сега там, е разруха, глад, мизерия и болести.
)