„Слаби като политици, но силни в апаратните игри“. Защото са социалисти!

Вчера хора от пловдивското БСП напуснаха партията (повече от сто души!) и местният лидер Иван Петков заяви, че се радва, че са си отишли, защото те били служители на едрия капитал, а не социалисти.

Изявлението завършва в духа на средно-ранния чугунен соц: „Техните души са продадени за лични и користни изгоди. Социалистическият идеал не е за продан!“

А след това и още партиен материал си напусна сам.

Видяха, че с тъпи референдуми за цвета на небето и посоката на вятъра се печели политически дивидент на едро и решиха да се напомпат.

Дет се вика: квато ви държавата, такива ви и социалистите…

Знаем, знаем.

Междувременно, БСП все повече заприличва на някакъв хибрид между Възраждане и ИТН. Курнела заприличва на нещо като Слави Копейкин.

Много ми хареса какво каза Петър Витанов за бившите си вече съпартийци: „… може да са слаби като политици, но са силни в апаратните игри“.

А дали е чувал за Ролс-Ройса на арестувания заедно с Митьо Очите БСП съветник Бенчо Бенчев? Знае ли колко десетки хиляди е дарил той на самия кораб-майка БСП? Какъв е Бенчо ли? Как какъв, едър бизнесмен. Сигурно и за него не е чувал.

Да перифразирам: като са служители на едрия капитал и такъв срам за партията, ако не си бяха отишли сами, вие колко още щяхте да ги държите там? Ето това е въпросът в сбит вид.

И те се сетиха, че тоя материал е бил лош. БСП—Пловдив отговори: „Не социалисти, а служители на едрия капитал напуснаха градската партийна организация. Благодарим им!“

Какво да се прави!

Но да се върнем на разнищващите събития в БСП. Изгониха си собствените членове, защото се изказаха против Нинова. А Нинова явно най-обича демокрацията и да изключва. Макар че демокрацията ѝ е отнела много…

После едно червено куфарче ми се привижда и се сещам.

По-интересното е, че и те си го знаят, защото се обиждат едни други на „служители на едрия капитал“, използвайки последното – явно – като обида.

Добре, а ако не се бяха самоизгонили? Ако не бяха напуснали сами партията? Какво щеше да стане? Защото ЯВНО никой не се беше засилил да ги маха или да им дърпа ушите. Какво щеше да стане? Щяха да си стоят в партията, да си ходят по пленуми (или както там ги наричат сега – конгреси), да си правят социалистическа политика, да цапат „социалистическата идея“ с грозните си капиталистически ръце и керванът щеше да си върви. И, ако някой се изкажеше срещу тях, вероятно щяха да го накажат, че и изключат – видяхме, че БСП критики не понася. Добре, че се махнаха сами, нали?

А, между другото – помните ли какво стана с Бенчев, че така и така го споменахме… Обвиненията бяха, че е спомогнал Димитър Желязков–Очите да избегне наказателно преследване, осигурил е транспорт за придвижването му между Гърция и Турция и му е запазил стая в хотел.

По-интересното е какво си мислят за тях европейските им партньори от Партията на европейските социалисти. Дето другарят Станишев им беше председател дълго време и много се гордееха с това. Защото българските социалисти са си най-обикновени съветски социалисти. Хем човешките права не са им важни, хем са партия, пълна с милионери. Та, „социалисти“ някак си е трудно да ги наречеш милионерите и приватизаторите.

Та, да – нищо не стана, районният съд го оправда по всички обвинения, а после му наложиха глоба за неправилно съхранение на оръжие; самият той каза, че се е озовал на неправилното място в неправилното време. Понякога се чудя тия как въобще забогатяват.

Та, какво ли си мислят за тях партньорите им от ПЕС? Много интересно. Всички социалисти по света в момента се борят за повече равенство и човешки права, нашите се борят с Истанбулската конвенция и от чудене как да стегнат редиците измислиха да направят референдум срещу ЛГБТ (copy/paste от любимата им путинова русия).

Чудиха се, чудиха се и накрая измислиха ЛГБТ да нападнат, защото еврото и президентската република вече бяха заети, а третото, което най-много вълнува техния електорат, явно са гейовете. Не цените, не това, че банките им дерат кожите, не е здравеопазването, не е корупцията във властта (и аз пък какви ги говоря!), не е жизненият стандарт, не са пенсиите, не… гейовете са. Да им имам приоритетите. И подеха битката с тая вятърна мелница, докато истинските проблеми ги оставят, както винаги – в ръцете на самите давещи се.