Формулата за следващото Народно събрание е 5+1 формации с парламентарно представителство. Това показват данни от проучване на агенция „Тренд“.
От „Тренд“ уточняват, че резултатите от електоралния въпрос не отчитат втория списък със санкционирани лица по закона „Магнитски“, който беше публикуван на 10 февруари следобед, а теренната работа на изследването е завършена на 11 февруари.
Още преди официалното обявяване на предизборната коалиция между „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“, е тествано тяхно евентуално обединение. На въпрос с предварително зададени опции, ГЕРБ и обединението между „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“ са със сходна електорална подкрепа. ГЕРБ запазва минимално предимство с по-малко от процент пред предизборната коалиция, като партията на Бойко Борисов се ползва с подкрепата на 25.6% от гласуващите, докато обединението между „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“ с 24.8% от гласуващите. Данните сочат, че предизборната коалиция успява да събере електоратите на двете формации, като не се регистрира отлив в следствие на обединението. Засега не се отчита и бонус от него. Не се наблюдават структурни промени в сравнение с предходните няколко месеца в следващата подредба. Третото място остава за ДПС с 12.8%. „Възраждане“ достига нива от 11.9% сред гласуващите. Пета в подредбата е БСП с 8.9% от гласуващите. Реални шансове за парламентарно представителство запазва Български възход с 4% от гласуващите. Предизборната кампания ще се окаже решаваща за партията на Стефан Янев. На дистанция от парламентарната бариера, но над 3% остава „Има такъв народ“. Опцията „не подкрепям никого“, която ще присъства и в самия изборен ден, продължава да събира сравнително висок процент (4.8%).
През февруари 26% от българите дават положителна оценка за работата на правителството, а 58% отрицателна. За президента 43% дават положителна оценка, докато 47% споделят негативна. Начело на класацията с най-положителна оценка и най-висока разпознаваемост, е министър-председателят Гълъб Донев (40%). Първите пет министри с най-високо положително отношение са Весела Лечева (32%), Иван Демерджиев (31%), Крум Зарков (26%), Атанас Пеканов (25%) и Димитър Стоянов (24%). Те са и най-разпознаваемите лица от служебното правителство. След тях се нареждат Асен Меджидиев (21%), Росен Христов (20%), Лазар Лазаров (19%) и Иван Шишков (19%). Останалите служебни министри са по-слабо разпознаваеми. Теренът на проучването започна ден след встъпването в длъжност на новия министър на културата Найден Тодоров, който очаквано засега е най-неразпознаваемото лице в кабинета.
Проучването е направено по поръчка на вестник „24 часа", посветено е на нагласите на българите спрямо основните институции, служебните министри и политическите формации. Изследването е реализирано в периода между 4 и 11 февруари 2023 г. чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" с таблет сред 1003 души на възраст 18+.
Социолозите прогнозират и практически паритет между ГЕРБ и обединението между „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“. Оценката за работата на правителството и президента през февруари частично възстановява регистрирания януарски спад, посочват от „Тренд“. Първият месец в годината традиционно отчита най-песимистични нагласи, най-вече поради отминалите празници, очакванията за по-студено време и по-високи сметки за комунални услуги.
)