„Нищо не може да се направи!“ Ще си умирате

Вижте го най-долу, в края на този текст.

„Аз не знам дали утре няма да съм поредният случай на застрелян, просто защото на него му е превъртяло“. Това са думи на застреляния психолог Иван Владимиров отпреди няколко месеца.

Един прокурорски син от Перник е арестуван за системни нападения, побоища и насилие.

Казано е по адрес на бъдещия му убиец.

Колеги на Радева – разследвани и уволнени, уволнени и наказани полицейски шефове по същия случай.

Полицайката Симона Радева – закрила над убиеца на две жени Семерджиев, минал през тях с джипа си, летейки, под влиянието на наркотици, с полицейска лампа в колата.

А междувременно, от МВР и прокуратурата започват да си прехвърлят топката с познатото: аааа, питайте някой друг, ние имаме такава информация, не онакава, ама кой е казал, че по сигналите нищо не се правило?!

А от полицията, към която се обръщал неколкократно, му обяснили, че нищо не можело да се направи.

Ами жертвата го казваше. Приживе. Може да видите във видеото.

Вижте видеото – това са думи на убития… застрелян, „защото на онзи нещо му е превъртяло“ – психолог Иван Владимиров.

Вместо това, вдигане на рамене: нищо не може да се направи. Обръщане, игнор, ден да мине, друг да дойде.

Водещата коментира, че очевидно – ако се опитваш да се защитаваш и правиш нещата както са разписни в закона – нищо не се случва. И какво се прави тогава? Да припомним: от полицията му казали, че нищо не можело да се направи.

Дори няма да си правя труда да навлизам в безполезното говорене от типа: „ама те, техните заплати, са от нашите данъци“… Няма смисъл.

Може би, ако само закриляха наркоразпространението и престъпниците, ако само закриляха убийците, щяхме – по български приспан навик – да вдигнем и ние рамене: е, то тука е така. Ама те самите се оказаха убийци.

Наистина ли НИЩО не може да се направи? Дори едно посещение на адреса, привикване за разпит, разпит на съседи? Наистина ли законът е толкова скапан? Или съблюдаващите го? Защото има разлика. Голяма.

Но ето, че не само ги хващат с наркотици и чадъри над криминалния свят. Насилникът от блок 117 в „Хаджи Димитър“ в София, който е пребивал системно жени… бивш служител на МВР.

Само ще изброя това:

Това от една страна.

Хора, наети да пазят закона.

„Някакви хора ми се смеят, че съм бил твърде цивилизован. То в България не ставали така нещата. Нищо не се правело по каналния ред“ – думи на вече покойния Иван Владимиров. В същото интервю обяснява, че такива лабилни хора (какъвто ще се окаже убиецът му) има, но не разполагаме с инструменти да се защитим от тях.

Дори не мисля точно тук и сега да говоря за това как депутатите започнаха да възхваляват насилието и да го рекламират пред по-податливите. Като онзи, дето се фукаше, че синът му е раздал балтиите, организирал саморазправа и нападнал съученик; или другите подобни агресори в парламента, които бутат насилието в очите на обществото като нещо хубаво и полезно, като инструмент в спора. Ма*ната им на тях, вдън земя да се продънят дано! Това убийство тежи и на тяхната съвест, както и вълните от насилие между ученици, между съседи, между млади и стари – насъскани едни срещу други от корумпирани некадърници, които могат само да печелят от паниката и хаоса, в които се самопредлагат като „спасители“. Вдън земя да се продънят дано!

Не, нямам предвид, че всички полицаи са лоши или са такива, или онакива. Не, не са. Но „гнилите ябълки“ взеха да се оказват прекалено много. И тук не става дума за подкупче, за рушветче на катаджията или „пееселева, да се почерпите енокафе“, а за смърт. За убийство. За побой. За унищожени животи. Унищожени от служители на МВР.

25-годишната полицайка Симона Лулеова – хваната с почти половин килограм марихуана в Разлог. Искаше да излезе на свобода с мотив, че трябва да учи за държавен изпит по специалността „Право“… Учи, за да стане вероятно бъдещ адвокат, а после – прокурор, съдия…

Любенов, убил французин на околовръстното – според очевидци, се възмущавал, че му е повредена колата, а не, че има пострадал, питал ги какво толкова се вайкат, че той нали е чужденец, какво им пука. През това време е знаел, че има полицейска закрила – патрулка го е ескортирала, но по-късно избягала от местопрестъплението.

Ама ако питате полицията или прокуратурата, които ви арестуват и обвиняват, след като сте се самозащитили, ще ви кажат: има си закони, не може всеки да раздава справедливост. Ама вие не сте раздавали справедливост, само сте се защитили. Ами не, не може така, има си правила и закони. Ама те не работят! Нали пак те казват, че нищо не можело да се направи!!!

Ама то във всички сфери има „гнили ябълки“. Вярно е, да, но има сфери, в които не може да има гнили ябълки. МВР е една от тези сфери. Едно е в мобилния ти оператор да има „гнили ябълки“ или в офиса на местния ти кабелен оператор, друго е в МВР, нали?

Забележете: ако ви нападне такъв и се саморазправите с него, за да се защитите, ще ви арестуват, съдят и затворят. Ако не искате да ви затворят, ще трябва кротко да си умрете. Какъв друг избор имате? През това време полицията ще стои настрани и ще вдига рамене: нищо не може да се направи.

От друга страна имаме колегите им, които вдигат рамене и казват, че нищо не може да се направи, но и че ти не можеш да се защитаваш, защото то, по принцип, си имало закони. И започваш да си задаваш въпроси – къде живееш, какво да очакваш, да си позволиш ли въобще да имаш мечти и очаквания за бъдещето или няма смисъл?