„Бях благословена майка с най-прекрасното дете. Шегувахме се, че всичко при него се получава... винаги. И винаги по трудния начин. Но той посрещаше всичко с оптимизъм и вдъхновение. Приемаше предизвикателствата с усмивка и не спираше да мечтае. Вървеше смело към мечтите си. Посвети дълги години на четене, учене, образоване, за да се върне в България и да даде най-доброто от себе си, за да учи младите хора да бъдат истински, да бъдат себе си, да бъдат победители, да вярват в доброто и да изградят правилни ценности, за да усетят красотата на битието като него. Издаде книга, с която да вдъхнови хората да видят през неговите очи колко вдъхновяващо и животопроменящо е четенето. Беше готов. Беше разперил криле за полет... и един нелеп куршум пречупи крилете му и отне светлината от очите му.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)