"Изключително належащо е да се определят хората, които наистина имат нужда от финансова подкрепа. Не е подходящо на всички поравно. Големите разходи в 12 без 5 преди изборите носят популистка нотка, без да има ясна макроикономическа обосновка. Може да се окаже, че бюджетният дефицит ще бъде драстично по-голям", подчерта Войнов.
Икономистът Юлиан Войнов се съгласи с нея, че има драстични разминавания в заплащането в различните региони. По думите му уеднаквяването на МРБ ще създаде проблеми на места и може да доведе до отдръпване на инвеститори.
Президентът Румен Радев поиска от служебния кабинет да работи както за честното провеждане на изборите, така и срещу обедняването на българите.
И напомни, че увеличаването на разходите на работодателите се прехвърля върху потребителските цени. Според него в момента виждаме забавяне на инфлацията и забавяне на икономическия цикъл, където растежът е минимален.
Икономистът алармира, че имаме много сериозни проблеми с бизнес средата и възможността да се привличат инвестиции. Изпадаме в ситуации, в които хората очакват държавата да им реши проблемите, смята той.
Според нея недостатъчно отговорно е бил воден диалогът между синдикатите и работодателите. Нека те да търсят консенсуси, а държавата повече да ги подпомага, изтъкна Христова.
"МРБ е цена на труда, докато помощта е преценка на държавата с колко да подпомогне уязвими социални групи. Този въпрос предстои да се решава. Служебното правителство направи доста промени в социалната област - минималната работна заплата, линията на бедност, помощите за отопление. Истината за увеличаването на доходите е в създаване на добри условия за правене на бизнес, качествени работни места и добро възнаграждение", каза още Христова.
"Най-добрият компромис е да се направи МРБ по сектори и професионални направления. Бюджетът беше използван от политическите сили да увеличат всякакви социални мерки и се тръгна в една доста популистка посока. Липсата на бюджет по-скоро създава проблем. Виждаме драстични увеличения на паричните разходи", заяви Войнов пред Bulgaria ON AIR.
"През 2022 г. имаше три увеличения на пенсиите. Ако миналата година имахме разходи 15,6 млрд. лв., сега за 2023 г. се очаква разход за пенсии 19,6 млрд. лв.", посочи тя и добави, че в парламента не е било обърнато достатъчно внимание на приходната част в бюджета.
"Това, което направи парламентът, не отрази съвсем европейската директива за минималната работна заплата в ЕС. Духът на директивата беше всичко това да се базира на колективното трудово договаряне и да има социален диалог. Работодателите ще сезират ЕК и Международната организация на труда. Много различни са заплатите в някои икономически дейности. Големи са и регионалните социално-икономически различия", коментира бившият социален министър Христина Христова в "България сутрин".
)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)