„Рекордната инфлация“ в Хърватия заради приемането на еврото се оказа 0,2%

Официалната инфлация

Подвеждащата медийна картина

Усещането за инфлация

възползване на фирмите от смяната на валутата за промяна на цените.

закръгляването на цените в посока нагоре;

Официалните данни за инфлацията в Хърватия през януари обаче не потвърждават твърденията за голямо поскъпване, сочи проверка на Factcheck.

Поради това се наблюдава значително разминаване между реалната инфлация и възприятията на потребителите за инфлацията.

Според Евростат инфлацията в Хърватия за януари 2023 г. е 0,2% и забавя ръста си за втори пореден месец. Годишната инфлация през януари 2023 г. е 12,5%, през декември 2022 г. -12,7% а през ноември 2022 г. – 13%.

Така, според Янко Христозов, „се ражда митът, че при преминаване към еврото цените ще се увеличат“.

Хърватската национална банка също отбелязва, че увеличението на цените през януари 2023 г. е може би най-силно изразено в услугите. Многобройните медийни публикации потвърждават това впечатление.

„Различни изследвания показват, че съществува слаб еднократен ефект от смяната на валутата върху равнището на цените, измерено чрез ХИПЦ“ (хармонизиран индекс на потребителските цени), се посочва в научната монография „Предизвикателства пред българската икономика по пътя към членство в еврозоната“. Изследването беше публикувано миналата година от катедра „Икономика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Части от него са залегнали и в работния вариант на проекта на анализ на ефектите от въвеждането на еврото, изготвен от Българската народна банка (БНБ) и предоставен на партиите в 48-ото Народно събрание миналата есен.

Всъщност науката отдавна е обяснила разликата между усещането за инфлация и реалната инфлация. Потребителите формират възприятията си за нивата на инфлация според определен кръг стоки, които се купуват по-често и са относително евтини. А именно при тази група продукти се наблюдава най-силно нарастване на цените при смяната на валутите.

Още в първите дни, след като Хърватия прие еврото като валута и стана част от еврозоната, български медии публикуваха материали със сензационни заглавия за увеличението на цените в страната. Експерти и политици, които агитират срещу приемането на еврото в България и работят за организиране на референдум по темата, внушаваха, че инфлацията в Хърватия е много висока и ще продължи да расте.

прехвърляне на разходите на фирмите за превалутиране върху потребителите; възползване на фирмите от т.нар. „рационалното невнимание“ на потребителите, които или не сравняват старите и новите цени или го правят по закръглен и удобен за смятане курс;

Изследванията показват, че повишението на цените се усеща при „малък брой продукти, предимно в сектора на услугите“ (обществено хранене, услуги по настаняване, фризьорски услуги, ремонти и др.), чийто дял в потребителската кошница е сравнително нисък, затова и ефектът от поскъпването им върху ХИПЦ инфлацията е малък.

Първите публикации, които се появяват в български онлайн медии в началото на годината, се позовават на наблюдения на потребители. Още на 3 януари Българската телеграфна агенция (БТА) публикува материал, в който се позовава на хърватски медии и изброява редица стоки с увеличени цени. Същият текст е препечатан стотици пъти в различни уеб сайтове, но озаглавен с ярко сензационни заглавия.

Според Хърватската национална банка въвеждането на еврото няма съществено отражение върху инфлацията: „Движенията през януари показват, че въвеждането на еврото в Хърватия може да има сравнително леко въздействие върху общата инфлация, което е в съответствие с опита на други страни“.

Тази медийна картина е подвеждаща, тъй като се основава на откъслечни впечатления на потребители за отделни случаи, които се обобщават и преувеличават. Галина Карамочева, която активно следи и опровергава неверни твърдения по икономически теми, уместно е отбелязала: „Публикация в медиите за отделни случаи на повишение на цените на „печивата“ с 37,5%, не означава, че навсякъде цените са се повишили с толкова и ще се задържат на това ниво“.