„Тя ме блъсна. Ето, тук се ударих на нещо остро. Не знам, как стана. И тя избяга навън. Веднага оставих телефона. Бях набрала 112. Бръкнах в чантата, извадих оръжието и излязох навън. Имаше свидетели. Не ги познавам, но се извинявам на тях, за това, че това нарушение на обществения ред е стресово. Извадих и заредих оръжието, произведох изстрел с оловни куршуми в земята. Не със стоп-патрони. Знаете, стоп-патроните са сачми в една торбичка и могат да наранят някого встрани. Те се пръсват. Не съм искала да стрелям в нея. Аз ако съм искала, имах възможност от глава до пети да я нашаря с куршуми. Имах и още един пълнител и докато дойде полицията… Не ми е била такава целта” , спомня си Евелина Антонова.