Контролирано пиене - нова терапия при алкохолна зависимост

Колко е разумно да се пие?

Контролирано пиене като алтернатива на въздържанието

Комбинираните терапии имат по-добър ефект

Включване в група за взаимопомощ също може да се окаже изключително важно за овладяване на зависимостта от алкохола в дългосрочен план.

Чаша вино вечер, една или две бири след работа или наздравица с шампанско при специален повод - алкохолът отдавна се е превърнал в част от нашата култура.

Според Института "Роберт Кох" 14% от жените и 18% от мъжете приемат алкохол в рискови количества. Германският център по въпросите на пристрастяването посочва, че употребата на повече от 12 грама чист алкохол на ден за здрави жени и повече от 24 грама на ден при мъжете вече носи риск. Само за илюстрация: бутилка бира от 0,33 литра съдържа 13 грама алкохол, а чаша вино от 0,2 литра - 18 грама.

Професиите и социалните групи на страдащите от алкохолна зависимост са не по-малко разнообразни от причините за пристрастяването към алкохола. Те могат да са свързани с биографията, или да са генетични. Заучените навици, като например бирата след работа, която постепенно се превръща в няколко бири, или все по-ранното пиене през деня също могат да са фактор. Перспективата за строго въздържание пък отказва мнозина да започнат лечение. Това е една от основните причини едва един от всеки десет души да търси адекватна помощ и да започне терапия.

Експертите все по-често възприемат контролираното пиене, при което приемането на алкохол не е напълно преустановено, като нов перспективен метод за лечение. Йоахим Кьоркел, професор по психология в Протестантския университет по приложни науки в Нюрнберг, е разработил такава програма. През 2020 г. голямо общоевропейско проучване опроверга необходимостта от стриктното въздържание при възрастните. Много от тях не са в състояние да се откажат напълно от алкохола, но са склонни да ограничат приеманите количества.

Дълго време въздържанието - абсолютното неприемане на алкохол - се приемаше като единствена възможност за лечение. Тази концепция се основава основно на разбирането за болестта от 1960-те години. В издадената по онова време книга "Моделът на медицинската болест алкохолизъм" на Елвин Мортън Джелинек се твърди, че склонността към алкохолизъм до голяма степен е предопределена генетично - т.е. човек или е алкохолик, или не е. Според тази теза не съществуват различни степени на пристрастяване и затова контролираното пиене не е възможно.

Днес контролираното пиене все още не е признато за метод и не се плаща от осигуровките, когато се прилага като лечение. Независимо от това, то има своето място в терапевтичната работа, става все по-широко разпространено и е помогнало на много хора. Между 20 и 30% от участниците постигат въздържание именно чрез тази програма. Въпреки че медикаментозното лечение, например с лекарства, предизвикващи непоносимост към алкохола, също може да е от помощ. Но експертите смятат, че при него вероятността от рецидив е голяма, ако това лечение не се придружава от съпътстваща терапия.