Парламентарна vs. Президентска. Защо система, която векове работи другаде, тук се била „провалила“?

Ама щяло да се знае кой носи политическата отговорност.

Е, и? То и сега се знае – да има резултат?

Но да помислим малко по-трезво по темата. Нашите политици не ги спускат от Марс, наши са си, едни от нас. Ние правим системата. Ако парламентарната не работи, какви гаранции имаме, че президентската ще заработи?

Следователно трябва да спре да съществува. Няма съвършена система, но има такова нещо като „усъвършенстване“, а то става с елиминиране на доказаните грешки.

Така президентът е в състояние, пожелае ли, да обслужва чийто си иска интереси, а вината да се прехвърля на служебните министри, чиито имена скоро ще сме забравили.

Тоест: кремъл си подготвя да управлява България с кратки прекъсвания – прекъсвания, когато президент е човек от двете НЕ-кремълски партии.

В дългосрочната игра това си е печалба за москва.

Знаем какво става, когато на българина му намалиш контрола. Особено пък на българския политик.

И така една нелоша идея за служебен кабинет, който да подготви изборите, се превръща в национален кошмар, нагласен от политически играчи и нагаждачи.

Или си вярвате, че ще идете да му търсите сметка, като знаете „кой носи отговорността“?! Тогава няма да има така силна опозиция да търси сметка.

Картината в парламента не вещае да е друга.

Нали виждате управлението на една „президентска“ република при нас какво е? Ето, имате възможността да видите едно демо в момента. Един президент, чрез служебния си кабинет, управлява.

Та?

Управлението на служебния кабинет ще продължи.

Ходи по срещи с компании, вземат се решения (наистина ли вярвате, че са от кабинета, а не от него?!) и т.н. Виждате резултатите.

Да не стане новата система със старите ку**и да донесе същия ефект като старата система? Пак хора от същата политическа система ще се състезават. Само че цялата власт ще е централизирана в едни ръце. Или иначе казано: няма да се контролират едни други, както е сега.

Докато някои особени (уж) политически субекти говорят за смяна на системата и минаване към президентска република (с мирис на кремълска диктатура), то аз имам друго предложение: да спре да съществува това нещо, наречено „служебно правителство“.

За целта ни трябва сценарий за разбиване на политическия модел на парламентаризма (имаме го), подливане на вода на публични имидж на едни и умишлено скарване с други (имаме го), насъскване на „феновете“ им (сведени до ниво футболни фенове) едни срещу други с френетична злоба (имаме го) и накрая – неспособността за избиране на управленско мнозинство, водещо до водовъртеж от избори (имаме го), което е мъртва хватка, даваща властта в ръцете на президента.

И по трите (Шенген, Еврозона, Плана за възстановяване) има пълен провал. Допълнително сложете: назначаването на хора, свързани със стари кадри (доказано замесени в корупция) в болници например – тоест: връщане на модела, срещу който уж протестираше. И какво се получава? Още от същото, но с нова опаковка. Та, ще повторя: не е ли по-добре да разберем най-после как и защо се саботира системата и да се изрежат метастазите? Първо това да видим и тогава да мислим за смяна, а? Защото същите играчи с нови правила няма да променят много крайния резултат. Трябва на ченгета, мутри, чужди агенти и подобна сган просто да им се отреже възможността да участват.

Не е ли по-добре да разберем най-после как и защо се саботира системата и да се изрежат метастазите? Първо това да видим и тогава да мислим за смяна, а? Защото същите играчи с нови правила няма да променят много крайния резултат. Трябва на ченгета, мутри, чужди агенти и подобна сган просто да им се отреже възможността да участват.

Служебното правителство в момента е половинчата крачка в услуга на президентската република. В повечето цивилизовани държави липсва това половинчато недоразумение и старото правителство управлява до назначаване на ново – така приемането на закони и бюджет не се спъва. Идеята за съществуването му е нелоша – да подготви изборите и да изчезне. Но и то, както много други неща в милата ни татковина, се оказа, че отваря неподозирана вратичка в закона, давайки имитация на изпълнителна власт в направление, в което не би трябвало. В ръцете на президента.

Шенген, Еврозона, Плана за възстановяване… всичко това е на неговата сметка, защото той управлява. Какво, не го осъзнавате ли? Смятате, че управлява служебното правителство? Ако е така, силно се съмнявам да сте стигнали дотук с този текст.

В нашия случай – в ръцете на човек, за когото в публичното пространство се твърди, че е креатура на Решетников, за когото се знае, че заема „миротворческа“ позиция спрямо Русия, в която мнозина виждат кремълски интерес и умишлено възпрепятстване на усилията на Украйна и свободния свят да се противопоставят на садистични режим на путин.

Да повторим: ако парламентарната не работи, какви гаранции имаме, че президентската ще заработи? И забравете елементарното обяснение, че щели сме да знаем кой е отговорен, защото и сега го знаем. А, ако искате да се знае кой носи отговорността, значи сме на едно мнение, че служебното правителство трябва да спре да съществува, защото при него най-малко се знае.

Защо се насажда у нас мнението, че парламентарната република е „провалена“? За да дойде президентската. Вече видяхме кой има интерес от това. Сега си направете сметка за кого работят партиите, искащи този модел. В НК между другото има цял раздел за „Престъпления срещу републиката“; в него са описани измяна, предателство и шпионство.

Президентска република в България означава, че управлението ще е в ръцете на човек на кремъл почти нон-стоп (поради количеството на тези същества в политическите партии). Двете партии, които НЕ СА обвързани с москва, са двете партии, подложени на най-голяма атака и нямащи много шансове да излъчат печеливш кандидат. Дори да успеят, простата математика сочи, че две от всички е много малък процент и когато негативите се натрупат (къде истински, къде фалшиво създадени от кафявите рубладжийски медии), ще дойде следващ, а той ще е от партиите на статуквото, които са кремълски метастази.

Случката с новата концесия на „Росенец“ за над две десетилетия, тихомълком дадена от служебния кабинет на руснаците, е индикация, че „европейско бъдеще“ ще видим през крив макарон, докато съществува опцията да ни управляват „служебни правителства“, за които неедин анализатор твърди, че са на ръчно управление на москва.