ЕК завежда дело срещу България и заради регламента за инвазивните чужди видове
ЕК започва наказателна процедура срещу България заради схемата за компенсации за гориво
Едностранните действия на национално равнище и въвеждането на дискриминационно третиране не могат да представляват решение. Сега България разполага с два месеца, за да отговори на опасенията, изразени от Комисията.
Страните членки е трябвало да транспонират директивата до 30 юни 2021 година. Единствено България и Словакия не са предприели мерки за това.
Европейската комисия започва днес производство за установяване на нарушение срещу България за това, че е въвела мерки, които противоречат на разпоредбите за вътрешния пазар.
Европейската комисия предяви иск срещу България и Словакия пред Съда на Европейския съюз заради това, че не са транспонирали в националните си законодателства Директивата за енергията от възобновяеми източници. ЕК иска налагането на финансови санкции за двете държави.
България въведе схема за компенсация за гориво, която води до по-ниска цена на горивата само за собствениците на превозни средства, регистрирани в България. Съгласно схемата ползвателите на регистрирани в България леки автомобили, мотоциклети и мотопеди имат право на по-ниски официални цени на горивата.
В Регламента относно инвазивните чужди видове са предвидени мерки, които трябва да бъдат предприети на цялата територия на ЕС във връзка с инвазивните чужди видове, които засягат Съюза. Шестте посочени държави членки не са изготвили, приложили и представили на Комисията план за действие (или набор от планове за действие) за пресичане на най-важните пътища на навлизане и разпространяване на тези видове. Наред с това България и Гърция все още не са създали система за наблюдение на инвазивните чужди видове, които засягат Съюза, нито са я включили в съществуваща система, въпреки че крайният срок за това изискване изтече през януари 2018 г.
В много случаи инвазивните чужди видове оказват значително икономическо въздействие, като водят до намаляване на добивите от селското, горското и рибното стопанство. Така например гребеновидната медуза, въведена случайно в Черно море, е причинила рязко намаляване на поне 26 рибни запаса със стопанско значение в този воден басейн, включително запасите от хамсия и атлантическо-средиземноморска скумрия. Инвазивните видове могат да нанесат щети на инфраструктурата, да възпрепятстват транспорта или да намалят наличността на вода, като блокират водни пътища или запушват промишлени водопроводи.
В нея се поставя задължителна на равнище ЕС цел за 2030 г. най-малко 32 % от енергията да се произвежда от възобновяеми източници и се съдържат мерки, за да се гарантира, че подкрепата за енергията от възобновяеми източници е икономически ефективна, и за да се опростят административните процедури за проектите за енергия от възобновяеми източници. Тя също така улеснява участието на гражданите в енергийния преход, като дава възможност за собствено потребление и създаване на общности за енергия от възобновяеми източници.
В тази връзка Комисията отправя искане към българските органи да спазват принципите за свободното движение на стоки, за свободното движение на граждани и работници, за недопускане на дискриминация на гражданите на ЕС, както и правилата за уведомяване съгласно Директивата за прозрачност в рамките на единния пазар.
Европейската комисия предяви днес иск срещу България, Ирландия, Гърция, Италия, Латвия и Португалия и заради неприлагане на Регламента за инвазивните чужди видове. Инвазивните чужди видове са растения и животни, които случайно или умишлено се въвеждат в регион, където обикновено не се срещат.
Инвазивните чужди видове могат също така да са сериозен проблем за човешкото здраве, като предизвикват тежки алергии и кожни проблеми (напр. изгаряния, причинени от гигантски хераклеум) и действат като вектори на опасни патогени и болести (напр. предаване на болести на животни и хора от миещи се мечки).
Освен това в нея се определят конкретни цели за увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници в секторите на топлинната и хладилната енергия и транспорта до 2030 г., където напредъкът на възобновяемите енергийни източници е по-бавен, отколкото в сектора на електроенергетиката. С директивата се укрепват и критериите за осигуряване на устойчивост на биоенергията.
ЕК напомня, че енергията от възобновяеми източници е ключов елемент от Европейския зелен пакт и централен стълб на плана REPowerEU. Директивата за енергията от възобновяеми източници, приета през 2018 г., осигурява правната рамка за развитието на енергията от възобновяеми източници в електроенергетиката, секторите на топлинната и хладилната енергия и транспорта в ЕС през настоящото десетилетие.
Компенсацията се предоставя чрез намаляване на дължимата от физическото лице сума за плащане на крайния разпространител в размер на 0,25 лева (0,13 EUR) на литър/килограм гориво. Намалението обаче не се прилага за превозни средства, които не са регистрирани в България. Следователно тази мярка е силно дискриминационна и непропорционална.
Те една от петте основни причини за загуба на биологично разнообразие в Европа и по света. Приблизителните оценки сочат, че инвазивните видове причиняват на европейската икономика щети в размер на 12 млрд. евро годишно. Справянето с този проблем е важен аспект от целта на ЕС за спиране на загубата на биологично разнообразие.
)