Ако можеше българите да протестират за важните неща. Като парите, които им източват за билетчета например

Две: лъжат ме и ме подценяват, мислейки ме за идиот.

Днес от БСП внесли доклад в Общината, в който – освен, че си правят мощен пиар – размахват сложно обяснен пръст, казвайки колко грешно са направени промените.

Едно: прибират ми парите;

Времето си минава, нищо не се случва.

Въпросът е: за чий ми е да сменям превозни средства, след като аз отивам на работа, а не съм турист в собствения си град?

Две седмици си минаха.

И в резултат на това имаме очакваното и съвсем познато у нас ИЗЧАКВАНЕ. Тоест: нищоправене. Да видим, да се ослушаме, ще им мине на хората, ще забравят, керванът ще си върви.

Хората цъкат с език, вдигат рамене и животът си продължава.

За да не се чувстваш пр***ан, трябва да се качиш на градския транспорт и да въртиш кръгчета, за да оползотвориш великите 30+ или 60+, защото иначе „пътуваш все същото, а плащаш повече“ (така трябва да им се казва кампанията).

И, честно казано, ако не знаеш какво искаш, най-вероятно ще получиш „нещо друго“ или „кво да е“.

Картите все така липсват, валидаторите (о, каква изненада!) не приемат всички дебитни карти, валидаторите на контрольорите не четат всички карти, цените са завишени, билетите, които се продават, са ненужни за огромна част от пътниците…

Като върна лентата назад през десетилетията, изведнъж – с ужас – установявам, че ние протестираме за немалко неща, но рядко за най-съществените и по-лошото: трудно формулираме исканията си.

Логиката на онези, правили кампанията „пътуваш повече, плащаш по-малко“, е че можеш да смениш няколко превозни средства за цената от 1,60 лв. Да – за някои от нас е добре това, но каква част от потока са те?

Можеха просто да кажат, че ще увеличават цената на билетите за страшно много от нас, а не да ме правят на идиот, като ме лъжат, че всъщност било по-евтино.

Още преди две седмици шефът на СОС предложи („предложи“ е една дума с почти никакво съдържание у нас) на Комитета да върне картата за една линия и метро.

Пробват в момента, „ако мине“. И засега „минава“.

Следващият голям протест обаче, ще е за нещо „велико“, като членството ни в НАТО например, или къде се вее някакво знаме. С идването на изборите, очаквам и още по-„велики“ идеи за протести.

Не им липсват „оригинални“ идеи на организаторите на протестите, но не може да се каже, че са особено умни. Ако поне веднъж се бяха сетили да организират смислен протест, щяха да разширят посещаемостта на „ивентите“ си и с хора извън собствената си секта.

Докато ни обясняват (че и от видеоклип даже), че „пътуваш повече, плащаш по-малко“, ти си бъркаш в джоба, напипваш рестото и с чувство на горчивина установяваш, че си платил ПОВЕЧЕ, а пък си пътуваш все същото разстояние както и през последните години.

Въведоха се промените в началото на годината/месеца и хората недоволстваха. Писаха се много статии, коментари, материали и т.н. по темата. В резултат: от общината обещаха, че ще направят нещо, някога, може би. С което се хвърли нужното количество прах в очите на хората и те се кротнаха, керванът си върви.

За какво ли не се протестира последните години, особено в София. Да си припомним някои от „великите“ поводи за протест: маските, ваксините, украинското знаме, вносът на зърно (добро за потребителите, но лошо за родните „бизнесмени“), парите на строителите, които си искаха от държавата вместо от работодателите си.

А, като сложим настрана плащачите на протести с автобуси от провинцията – трябва да помислим и за обикновените хора… какво осмисля ежедневието им, след като буквалното бъркане в джоба им не е повод за гласно недоволство. За „гласно“ не се брои обсъждането на темата със съседката или псуването по телевизора, или да се караш на подавачката на билети, която вероятно също не е доволна от новите промени, но по-важното: от нея нищо не зависи.

На какво се надяват? Че сме забравили? Ами не сме, но все още въпросът си стои: „и какво от това?“ Те продължават да тупкат топката и да се чудят от колко кладенци да ни донесат вода, че да се забавим още и още с връщането на старите карти. И да стигнем до момента, в който вече ще е все тая, защото другата криза/трагедия/новина/въпрос/избори/предизборна кампания ще са ни достигнали и цялото внимание ще е насочено натам.

Няма картите за зареждане за метрото от по 1,20 лв. за едно пътуване, сега има билети за 1,60 лв. или месечни карти за цялата градска мрежа. Само с едно пътуване ми е с 0,40 лв. по-скъпо вече – на ден: 0,80 лв. Двайсет работни дни = 16 лв. по-скъпо на месец. 192 лв. на годна по-скъпо. Ако приемем, че пътувам с метрото САМО до работа и от работа и никога в друго време за нищо друго. Тоест: много повече от 200 лв. на година ми отлитат.