Бързите кредити се целят в уязвими групи потребители

Това каза в студиото на bTV радио Габриела Руменова, основател на онлайн платформата „Ние, потребителите“.

„Безлихвен, не означава безплатен заем, защото може да няма лихви или те да са много малки, но това да е за сметка на въвеждането на различни такси. Например, такса за превод по банка или за внасяне на каса – те са част от заплатената цена за кредита, каза Габриела Руменова в отговор на въпрос на водещата Надежда Василева има ли безлихвени заеми, каквито ни обещават в рекламите.

„Когато човек стига до бърз кредит, обикновено неговото финансово положение не е розово. Затова има и ситуации, при които след изтеглен кредит и невъзможност да бъдат правени вноските, се тегли следващ за погасяването на първия и посрещането на идващите тъй или иначе неотложни разходи. Така немалко хора влизат в дългова спирала, от която излизането е много трудно“, коментира тя.

Контролът върху фирмите за бързи заеми трябва да бъде сериозен, защото те предоставят услуга, която от една страна е много популярна, а от друга – сред много голяма част от обществото има недостатъчно знания и разбиране за нейната специфика. Освен това, продуктът се ползва основно от уязвими групи потребители – хора, които спешно и неотложно се нуждаят от средства, не отговарят на по-високите изисквания на банките или вече имат необслужвани кредити и лошо ЦКР. Тези хора трудно могат да се защитят сами.

Експертът посочи, че въпреки по-неизгодните условия на фирмите за бързи кредити, интересът към този тип заеми расте. Руменова цитира резултатите от анализ на една от най-големите агенции за пазарни проучвания у нас, според които 12% от анкетираните са купили подаръци за празниците на кредит и отбеляза, че това е значително повече спрямо предходния период, когато са били само 3%.

Руменова обясни , че фирмите за бързи кредити подлежат на регистрационен режим в БНБ. Контрол върху общите условия и търговските практики е на Комисията за защита на потребителите, а превенцията е от изключително значение. „КЗП има възможността предварително да прегледа общите условия за евентуално наличие на неравноправни клаузи. Ако няма такива, едва тогава да ги одобри и те да влязат в действие. Ако пък има, да поиска от даденото дружество да ги отстрани. В случай че то не го направи, контролният орган трябва да сезира компетентния съд с искане да ги обяви за нищожни“, каза още тя.

Според нея в никакъв случай не трябва да се доверяваме на обявите за кредити в градската среда, когато няма информация за кредитора. „Ние не знаем кой ни предлага този заем. Много вероятно е тези лица да не искат да ни дадат пари, а да съберат наши лични данни, а след това дори самите те да изтеглят кредит от наше име“, коментира тя и препоръча винаги да проверяваме кредитора в публичния регистър на финансовите институции в България, достъпен на сайта на Българската народна банка.

Срещат се и нелоялни практики. „При подаването на заявлението за отпускане на кредит, не са попълнени част от реквизитите (в нарушение на закона). Непопълненият реквизит може да е размерът на отпусканата сума. Ако подпишем и предадем на кредитора този полупопълнен формуляр, оставяме в неговите ръце възможността той да попълни липсващите реквизити в наше отсъствие и без нашето потвърждение. Може да сложи по-голяма сума за отпускане. Оттам следва по-висок размер на вноските“, даде пример Габриела Руменова. И добави: „Когато избираме кредит, размерът на вноските е много важен – дори е добре да се консултираме със специалист какъв да бъде в зависимост от нашия месечен доход, за да не срещнем затруднение в погасяването.“