Национална енергийна стратегия за следващите 30 години ще бъде представена в Министерството на енергетиката във вторник. Тя ще бъде подложена на широко обществено обсъждане, ще поканим всички заинтересовани страни – профсъюзи, браншови организации, представители на парламентарната комисия по енергетика. Това обяви в ефира на БНР служебният министър на енергетиката Росен Христов.
Надявам се, че Европа ще приеме нашите аргументи, те не се различават от общоевропейските цели, обобщи Росен Христов.
Намеренията на служебното правителство са тази стратегия да бъде внесена в Народното събрание. Ако този парламент приеме стратегията, това ще бъде гаранция, че енергетиката ще продължи да се развива по ясен план, какъвто и да е съставът на един следващ кабинет или Народно събрание, обясни Росен Христов.
България да продължи да развива ядрената си енергетика – това е една от идеите на енергийното ведомство. Министърът коментира решението на Народното събрание от тази седмица за изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ „Козлодуй“. Нашата стратегия до 2050 година предвижда да се построят четири нови ядрени блока, каза Христов.
Два от тях ще са заместващи на пети и шести блок, които поетапно ще бъдат изведени от експлоатация. Предвижда се да имаме четири блока, а не два. Като се изведат от експлоатация и въглищните централи, на страната ще са ѝ необходими базови мощности, защото възобновяемите източници не могат да играят тази важна роля, обясни енергийният министър. Според него България трябва да вземе кардинално решение дали да развива ядрената енергетика или не. Тук и европейските държави са разделени – водещи икономики като Германия и Италия решиха, че няма да използват ядрена енергия, Франция например напротив – развива тези мощности, даде пример той.
Той е на мнение, че България може и трябва да инвестира в развитието на ядрената енергетика, защото страната ни има значителен опит в тази сфера. Едно такова развитие би позволило да утвърдим нашите позиции на енергийната карта на Европа, добави Христов. По думите му в момента себестойността на енергията, произвеждана от атомните ни електроцентрали е най-евтина.
България не разполага с толкова големи възможности за изграждане на възобновяеми източници на енергия, каза министърът. По данни на министерството капацитетът на страната е до 2050 година да се изградят мощности за 15- 20 гигавата от фотоволтаици и вятърна електроенергия. Повечето терени за вятърни централи попадат в защитени от Натура 2000 зони, фотоволтаиците пък са на терени на селскостопанска земя, не е редно да се сменя статут и да се строят соларни паркове, обясни Росен Христов.
Важно е проектите в енергетиката, които сега са започнати, да бъдат продължени. Ако сега се приеме стратегията, това ще означава, че какъвто и да е следващият парламент, развитието в една посока ще продължи, смята енергийният министър. По думите му тази стратегия ще помогне и при преговорите по Плана за възстановяване и устойчивост.
Министър Христов коментира и решението на Народното събрание да се направи опит за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост в частта му за въглищните централи. Той е оптимист, че предоговарянето може да се случи, защото исканията на България не се разминават с цялостната стратегия на Европейския съюз. Стратегическото развитие на България не позволява в такъв кратък срок да изведем от експлоатация въглищните мощности. В същото време този пункт не съответства и на европейските директиви за конкурентноспособност, каза министърът. Той е убеден, че поетият вече ангажимент от българска страна за декарбонизация, трябва да бъде оптимизиран и коригиран. Готвим анализи и стратегия, както и аргументи, на които да стъпим и да преговаряме, допълни Христов. България подкрепя целите на Европейския съюз за декарбонизация в определени срокове, но трябва да запазим възможностите си и да останем нетен износител на електроенергия, каза още той.
Министърът говори и за проекта да изграждане на нефтопровод Александруполис-Бургас. Предстои България и Гърция да подпишат меморандум за започване на проекта. Предвижда се създаването на обща работна група от двете държави, която да направи анализ по проекта – колко ще струва, как да се организира, какви инвеститори да има. Ще излезем с предложение както икономически изгодно, така и стратегически важно, добави Христов.
По думите му такъв нефтопровод ще ни даде възможност да доставяме нефт от други източници, не от Русия и да не се налага доставките да минават през несигурни маршрути, особено по време на кризата в Украйна. Този проект ще отнеме няколко години, докато влезе в експлоатация. Следващите няколко години ще трябва да се търси решение за доставка на неруски нефт от други държави в региона на Черно море, добави той.
5 юни 2026 г. в 21:33 ч.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720))
,fit(1280:720))
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)